Не ниската изкупна цена на зърното, а високите ренти са по-големият проблем за зърнопроизводителите, но ние, земеделците, работим с надежда - това е нашият верен приятел. Това каза каза Костадин Костадинов, заместник-председател на УС на НАЗ в интервю за Фермер.БГ. 
 
Г-н Костадинов, какво е състоянието на посевите с пшеница в Добричкия регион?
Пшеницата в момента се развива от много добро до отлично състояние. В момента посевите са във фаза братене, а засетите площи с културата тази година надхвърлят 1 200 000 декара.
 
По какъв начин метеорологичните условия указват влияние?
Тази година, а и миналата, ставаме свидетели на една топла и късна есен, с температури малко над средните, което оказва благоприятно развитие за посевите. Пшеницата поникна почти навсякъде в областта, като на някои места тя вече е във фаза братене. Единствено, ако времето се задържи такова, то по-високите температури ще доведат до появата на неприятели. 
 
Тази година много често бе коментирана темата за това български или чужди семена сеят земеделци. По ваши наблюдения на какво заложиха тази година зърнопроизводителите?
Добруджа е свикнала да работи и да получава, по този начин се и изхранва. В момента сме поставени под такова условие, че за да се справим с рентите и конкуренцията, трябва да имаме високи добиви. Положението със засетите чужди сортове спрямо българските е при съотношение 60 % към 40%, като тук уточняваме, че не всички чужди сортове са фуражни, а има и много високодобивни такива. Опитахме се и правихме качествена пшеница, но когато отглеждахме български сортове пшеница, изкупвачи ни казваха, че това са фуражни сортове. Започнахме да сеем чужди – тогава пък ни казаха, че искат български сортове, защото те са хлебни.
 
Но какво се случва, ако все пак, земеделецът иска да произвежда качествена пшеница?
На тези нива в момента, при положение от 100 кг на фуражна над хлебна пшеница, разликата спрямо цената е около 30-40 лева на дка. Ако един земеделец продава фуражната пшеница на 27 стотинки, то хлебната трябва да продава на 35 стотинки, което в момента е невъзможно, заради борсовите цени. Това, което аз смятам е, че държавата трябваше да вземе това в свои ръце. Тя е тази, която трябва да защити българския и качествен продукт. По-голяма част от пшеницата заминава за износ, като реално след прекупвачи и смесване с друга, накрая се оказва в Африка и Азия – ние никъде не сме директни на пазара. 
 
Казахте, че 27 стотинки е фуражната пшеница, това ли е актуалната цена в Добричко?
Да, около 270-280 лв. на тон, но това са пристанищни цени. За всеки регион цената варира, защото са на лице и транспортни разходи, които смъкват цената. Колкото продукцията е по-далеч от пристанището, съответно толкова и цената ще е по-ниска, като тя варира от 10 лв. до 15 лв. в региона.
 
Как бихте характеризирали тази година?
Тази година имаме много добри добиви, добри резултати, повишени разходи с около 20% и цена, понижена с близо 15%.
 
По-големи разходи и по-ниска цена, как оцелявате?
Не знам ... ние, земеделците, работим с надеждата, това е нашият верен приятел. Надяваме се цената на зърното да се покачи; надяваме се да пада дъжд; надяваме се на по-добри времена... и така живеем си с надеждата. Просто, през години, се натрупа едно очакване спрямо арендодателите. През годините рентите малко или много, по една или друга причина, се повишаваха. Това доведе и до бум на цените в Добричко. А знаем, че рентата е продукт на печалбата, който е равен на 30-35% от получената продукция. В момента, за областта, при тези добиви и цени, тя трябва да бъде около 40-50 лева. Това не е така... дори забелязваме една голяма разлика и това води до бум и унищожаване на бранша в Добричко. След всички плащания не ни остават средства за инвестиции в стопанствата ни.
 
Кой е по-големият проблем, според вас, ниската изкупна цена на зърното или високите ренти?
По-скоро високите ренти. Цената на пшеницата е борсова, а и тази година предлагането е голямо. При много от колегите започна отрезвяване. Тази година бе утежнена за нас и със зелените плащания – 5% угар, като реално от тези декари земя не получаваме производство, но го плащаме като рента. 
 
Как варират цените за отдаване на земеделска земя под рента в региона?
Рентата в Добричко тази година е около 65-70 лева до морските райони и около 80 лева в района на Спасово, община Генерал-Тошево, където колеги отчетоха добри добиви и там паднаха значителни валежи. Като цяло тази година не навсякъде имаше добри добиви и рентата в региона не може да се разглежда еднакво. В някои части земята е един тип, а в други съвсем друг. В различните райони имаме различни добиви, различно количество паднали валежи и т.н затова не може да говорим еднозначно, но тазгодишните цени на рентите в Добричка област варират от 55 лева до 80 лева, в зависимост от това къде се намира земята.