Кои са сбърканите модели в българското земеделие? Кои са новите моменти след последните дебати за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) и къде е нашата позиция по темата? По тези и още теми Фермер.БГ разговаря с евродепутата Момчил Неков.
 
 
След дебата за новата ОСП
Преди седмица се състоя дебата за законодателните предложения на Европейската комисия (ЕК) за новата ОСП. Комисията настоява държавите членки сами да определят целите си, а ЕК да е тази, която ще задава рамката за спазване. 
 
„Към момента средствата се разпределят и най-вече отиват за монокултурно земеделие. На европейско ниво искаме 60 хил. евро таван и регресия до 100 хил. евро. В България предлагаме 150 хил. евро таван, при условие, че сме държавата с най-нисък стандарт и най-висока концентрация на земя.
 
Смятате ли, че тук Брюксел ни е виновен за нещо, при положение, че ние приехме доклад за концентрацията на земя, където ние сме водещи в тази класация? Приехме доклад за стратегия за пчеларство, овцевъдство и козевъдство, а в България политиките са точно обратни – антиевропейски. Аз държа подходът да е европейски, за да не се получават такива злоупотреби в грозни мащаби – бум на тикви по обвързана подкрепа, свършване на парите за биопроизводителите, фермите за калифорнийските червеи от миналия програмен период“, коментира Момчил Неков.
 
Евродепутатът припомни, че към момента Литва, Латвия, Естония, Полша и Словакия вече излязоха с позиция за изравняване на директните плащания.
 
„При условие, че ние сме в долната таблица в тази класация, т.е вместо да вървим към изравняване, ни изрязват директните плащания, ние сме с позиция, че това било нормално. В същото време държави като Португалия, които са по-напред в директните плащания, те също излязоха с позиция, че са недоволни. 
 
Основната теза в тази посока е, че липсва стандарт – различна цена на производството в земеделието, ако сравняваме, например България с Германия, или с Франция. Ние приемаме същите предизвикателства – климатични промени и т.н. когато работим на единен пазар“, обясни Неков.
 
Според него е нелогично да се прилагат двойни стандарти, при условие, че плащанията към бюджета на ЕС са пропорционални, откъде следва, че и директните плащания трябва да са такива.
 
Друг основен акцент в дебата и аргумент на ЕК за намаляване на бюджета на ЕС за земеделие е, за да се отговори на предизвикателствата като емиграционния поток.
 
„Има преразпределение на средства, обаче сама по себе си ЕК отчита ли факта,че средствата, вложени в развитието на селските райони са предпоставка за преустановяване на вътрешна миграция от малките населени места към градовете. Ние намаляваме втори стълб, за да насочим средства към емиграционния поток. Звучи ли това логично?“.
 
Таван за директните плащания
Според ЕК, целта за слагането на таван е е парите, които останат, да се разпределят на по-малките. На въпроса оттук не следва ли първи ясно да идентифицираме кои са малките и кои са големите производители, Неков отговаря:
 
„Трябва да имаме едно балансирано земеделие. Призовавам да има коефициент за пропорционално субсидиране на различните сектори. Ако за зърнопроизводство той е 1, за производителите на зеленчуци, предлагам да е 10, за да няма такова диспропорционално подпомагане на секторите.
 
При условие, че себестойността на европейското финансиране за пипера се пада 1-2%, а за зърното 25%, се получава така че няма подпомагане на сектор зеленчукопроизводство в България.
 
Тук идеята не е да говорим кого да подпомагаме и отново да правим стратегии за малки, средни, големи производители, а да отговорим на нуждите. Да видим къде сме конкурентоспособни и да инвестираме там, защото в противен случай ще продължава тази тенденция на полски ябълки, турски домати и македонски дини“, каза Неков.
 
Новите приоритети
Ще гарантира ли обаче новата промяна в ОСП приоритет на така или иначе вече „приоритетните“ сектори като овощарство, животновъдство, зеленчукопроизводство и биопроизводство, това няма как да се знае.
 
„Има сектори, в които можем да бъдем конкурентоспособни и то не само на национално, но и на европейско. Пипер, домат, ориз, памук - реално тези направления не са субсидирани. Тук трябва и да се концентрираме. Говорим за една организация на производители, затворен цикъл на производство, къси вериги и всичко това, за да може потребителят на консумира качествени и пресни продукти, а производителят да ги произвежда. А не да продължим принципа на вноса и използването на директните плащания и ПРСР за конкурентоспособни цени. Това е основният модел, който е сбъркан. 
 
Много голяма част от житото се изнася. Тоест ние използваме европейско финансиране, за да намалим цената на продукцията, която после да се изнася дори и извън ЕС като суровина, а не като преработена продукция.
 
Европейското подпомагане, в конкретика думата подпомагане, е за да има качествени продукти на достъпна цена. Тези средства, които се дават на производителите са точно затова – да спазват ангажиментите, които сме поели по Парижкото споразумение за намаляване на вредните емисии, да произвеждат качествени храни и в същото време да се развиват в селските райони“, добави Неков.
 
Поглед към младите
Според евродепутатът трябва да се инвестира в смяната на генерациите.
 
„Както беше прието в доклада на ЕП за бъдещето на селското стопанство, трябва да се инвестира в смяната на поколенията. Една от моите поправки е да има коефициент 2 за млад фермер в планинските региони. Това са мерки, които биха помогнали на младите да бъдат по-конкурентоспособни в началото. Това е само една мярка, която е насочена към тях. Тук вече говорим и за данъчната политика, за нисколихвени кредити. Това са все политики, които могат да бъдат направени като общ комплекс и всеки млад човек може сам да прецени дали иска да се занимава със земеделие. Освен това е нужна е социална инфраструктура. Много неща трябва да се оправят и то комплексно. Европейските средства не са само подпомагане, те трябва да се настроят по много подходящ начин, спрямо националните специфики, конкурентоспособността ни, климатичните и почвени условия в България. Ние имаме голям потенциал, който не използваме. Затова съм подел и самите схеми за качество“.
 
Освен това друг ключов момент, според Неков, са организациите на производители. Според него мярка за тяхното насърчаване трябва да бъде отваряна всяка година.