Независимо от всички проблеми пазарът на земеделска земя в България вече е в зряла фаза. Това е заслуга както на собствениците на земи, така и на фермерите. Пазарът по естествен начин отся спекулативните инвестиции, коментира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), за Фермер.БГ.
 
С какви проблеми се сблъсква пазарът на земеделски земи у нас?
България продължава да бъде с най-разпокъсаната земеделска земя. Тя бе единствената държава от бившия социалистически лагер, в която земята бе възстановена в реални граници. В Северна България големината на средния парцел е 5 дка, а в Южна България – 8 дка. Това води до невъзможност за развиване на икономически ефективно и рентабилно земеделие.
 
Проблем е и състоянието на съоръженията за напояване, отводняване и превенция. Ако до 1989 г. България е имала капацитет да напоява приблизително 12 млн. дка, то в момента е запазена само малка част. По данни на Евростат страната ни е на последните места в Европа по територия, оборудвана с напоителни системи.
 
През годините са изградени хиляди язовири. В момента тяхното състояние е доста неясно. Липсва единен контролен орган, липсват регистри на всички язовири и водовземни съоръжения. 
 
Негативен ефект върху земеделския бранш в България оказват и съществуващите огромни диспропорции между развитието и размера на подпомагането (заплащане на площ, обвързана подкрепа, национални доплащания и т.н.) между старите и новите държави членки на Европейския съюз (ЕС).
 
Оказват ли влияние предстоящите избори за Европейски парламент?
Да. Новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. на ЕС е разковничето. Ако българската държава успее да защити националния интерес – да няма таван на плащанията или поне да не бъде променян; външна конвергенция (изравняване нивата на плащане между старите и новите страни членки); обвързаната подкрепа и т.н. – то българският земеделец има шанс да навакса част от изоставането си от западните колеги. Да се приближи като стандарт, конкурентоспособност, ефективност и рентабилност.
 
БАСЗЗ излезе с официална позиция по въпроса. Може би за първи път станахме свидетели как неправителственият сектор в земеделския бранш се обедини около общи принципи и позиция.
 
 
Кой най-често инвестира в земя и с каква цел?
С развитието на пазара се променят и тенденциите. В началото основните играчи бяха фондове, специализирани в секюритизация на земеделски земи, някои чуждестранни капитали, както и спекулативни инвестиции с цел бърза печалба или застраховка срещу криза.
 
В момента картината е коренно различна. След като фермерите се убедиха в предимствата да обработват собствена земя, уедрена и с напояване, то тяхната роля и тежест на пазара на земя става все по-значима.
 
Интересен е фактът, че все повече чужденци, инвестирали в земя, постигнали определена доходност през годините, продават и напускат пазара.
 
Как се движат цените на земята и рентите по райони?
Продължава да съществува незадоволено търсене на уедрени и качествени земеделски парцели. Ако през първите години имаше големи амплитуди в цените, то темпът на увеличение в цената на земята се забавя до 5% за 2018 г., подобни са очакванията ни и за 2019 г.
 
През 2018 г. се запазва тенденцията Североизточният район да е с най-високи цени при сделките и получаваните ренти. На обратния полюс през 2018 г. са Габрово, Смолян и Кърджали.
 
Положително се развиват поземлените отношения в Северозападна България. Там конкуренцията и навлизането на нови участници доведе до раздвижване на пазара. Вече се сключват сделки между 850 и 1200 лв./дка. Рентите се повишиха до нива от 40 до 65 лв./дка.
 
 
Как ще се развива пазарът за в бъдеще?
Все по-важно значение ще има вторичният пазар на земеделска земя, а с неговото развитие все по-голяма роля ще имат купувачите.
 
Липсата на специализиран закон за комасация, липсата на инвестиции в хидромелиоративните съоръжения, недостатъчната защита от градушки, ерозията и липсата на работещо решение за застраховане на земеделската продукция продължават да тежат като воденичен камък на врата на земеделието.
 
Дълги години тези проблеми бяха неглижирани, което доведе до невъзможност за българските фермери да бъдат конкурентоспособни на европейските си колеги. Проблемът се задълбочава допълнително и от съществуващите огромни диспропорции между развитието и размера на подпомагането между старите и новите държави членки.
 
Всички тези нерешени проблеми ме амбицираха в качеството ми на председател на БАСЗЗ да поема инициативата за създаването на Национална земеделска камара и Национална поземлена банка в партньорство с другите неправителствени организации от сектора.