Днес, когато всичко се променя с изключителен темп, земеделските производители все по-често експериментират. Понякога това действие е продиктувано от чисто любопитство, но най-често - от желание за постигане на по-високи резултати и приходи.
 
 
Напоследък често чуваме да се говори за бум при отглеждането на нахут. Експерти коментират, че е възможно през тази година площите с културата да достигнат сериозен ръст. Наред с това, все още не е ясно дали нахутът ще остане в листата на протеиновите култури, дали ще се намали субсидирането й или просто ще се премахне от списъка. Освен това протеиновата култура си остава по-скоро борсова и нейната реализация зависи от редица фактори. 
 
Отделно, сякаш не толкова шумно, започна да се говори и за киноа, като алтернативна култура. Някъде описват културата като царица на зърнените култури заради протеиновата балансираност, високото съдържание на аминокиселини и липсата на глутен. 
 
У нас култура не се слави с широка популярност, по непотвърдени данни, никъде в България не е отчетено, че се отглежда киноа. Въпреки това търговци вече започнаха да предлагат семена и препарати за растителна защита. Някои от тях дори осигуряват пазар на продукцията, коментират земеделски стопани за Фермер.БГ.
 
Снимка: www.yupik.ca/
 
За киноа се говори отдавна по света. През далечната 1993 г. изследване на НАСА установи, че културата е най-близкият хранителен продукт, който може да осигури всички основни хранителни съставки, необходими за живот. Двадесет години след това ООН определи 2013 г. за Международната година на киноата. И така културата е освен перфектно меню за космонавти, но и надеждно решение в борбата с изхранването на нарастващото население.
 
Често наричана храната на инките, културата се е смятала за нещо свещено. За първи път земеделската култура е култивирана като реколта в района на Андите на Еквадор, Боливия, Колумбия и Перу преди 3000 до 4000 години. 
 
Като цяло културата вирее при всякакви условия и всякакви почви. Според експертите растенията се адаптират успешно към климат от пустинен до горещ и сух климат. Засаждането може да се направи на ръка или със сеялка, като за декар е необходим килограм семена. В Европа средният добив е около 350-400 кг/дка.
 
Семената могат да бъдат събрани лесно на ръка, като най-доброто време за прибиране на реколтата, е сухото. Друго интересно е, че след прибиране на реколтата, от зърната трябва да се премахне покритието, съдържащо сапонини, което от своя страна изисква наличието на много ръчен труд – един от най-големите проблеми в селското стопанство и момент, който земеделците се опитват да избягват.