Богата реколта от домати се получава от правилни грижи за разсада и за възрастните растения, като всеки етап от растежа има свои изисквания към подхранването.
 
 
За посяването може да се използва всяка плодородна почва. Някои добавят стрити яйчени черупки, за да осигурят калций. Ползата от тази практика обаче е съмнителна, тъй като храненето на растенията изисква елементи в лесно усвояема форма, пише agroxxi.ru.
 
Важно е да се знае, че първото торене на доматите трябва да се направи, чак след като семената поникнат и растенията укрепнат. В противен случай минералните соли биха потиснали покълването.
 
Покълналите семена се засаждат на дълбочина 5-7 мм в специални форми или саксии за разсад с предварително обеззаразена почва. След това те се прибират на топло място до появата на първите издънки. За да се подсили топлинния ефект, може да се използват полиетиленови пликове, но в такъв случай разсадът трябва редовно да се проветрява.
 
Недостигът на хранителни елементи веднага ще се отрази на външния вид на растенията. Признаците на дефицит на едно или друго вещество помагат за определяне на вида на торовете, които трябва да се използват.
 
 
Например, недостигът на калций, магнезий или желязо предизвиква хлороза – жълти петна по листата. Почерняване в точката на растежа на стеблото, пречупването на дръжките на младите листа, увяхването на пъпките свидетелстват за недостиг на бор. Дефицитът на цинк провокира появата на некротични петна и прави листните пластини малки и тесни.
 
Първото торене се извършва още на стадия отглеждане на разсад. В домашни и в парникови условия, когато температурата и влажността са оптимални, младите растения се развиват бързо и скоро изтощават плодородната почва. 
 
Правилното дозиране на подхранването носи само ползи. Съвременните препарати съдържат балансиран състав от минерали в лесна за усвояване форма, като някои от тях са подходящи даже за използване в органичното земеделие.
 
Периодичното подхранване на разсада се прави по схема. Първото внасяне на препарат трябва да стане след формирането на две развити листа. Второто подхранване следва да бъде седмица по-късно, а следващите – веднъж на всеки десет дни.
 
 
За първо подхранване може да се използва разтвор с пепел или компост, но оптималното решение е готов комплексен тор на основата на минерални и органични съединения. По такъв начин растенията имат възможност сами да изберат необходимите за тяхното развитие елементи.
 
Веднага след пикирането не е необходимо да се извършва торене, тъй като разсадът трябва първо да възстанови коренчетата си. Препоръчително е на този етап растенията да се оставят да почиват в продължение на две седмици, а след това в почвата се внася урея или друг азотен тор.
 
Разсадът трябва да се засади на открито след появата на съцветията.Първото подхранване в градината се прави с калийни или фосформи торове, след като растенията добре са се приспособили навън. На този етап не е необходимо да се внасят азотни торове. Те биха стимулирали бурно развитие на зелената маса и биха затруднили образуването на плодове.
 
Азотни торове или комбинирано подхранване N-P-K (азот-фосфор-калий) се внасят по време на активното връзване и нарастването на плодовете. Пълноценното и балансирано хранене на растенията в този период активира развитието на плодовете. За да се избегне черното гниене, растенията трябва да се подхранват с калций до прибирането на реколтата.
 
 
Торенето може да става, както в почвата, така и върху листата. Според някои изследвания, подхранването през листата е по-ефективно от кореновото,  тъй като хранителните вещества се усвояват по този начин до 90%. Възможно е също двата метода да се редуват. Единствено не бива да се правят едновременно и двата, тъй като всеки излишък от някой минерал ще потисне жизнената дейност на растенията.