Опазването на почвата и застрашаващите размери на нейното увреждане насочиха вниманието на учените и стопаните по света. В България от няколко години също се заговори за почвоопазващи техники и технологии, които да помогнат на земеделците да продължават да получават добри добиви, но да не вредят на основният ресурс за земеделието – земята. 
 
 
Темата за опазването на почвата беше и основна тема на Седмия национален агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Една от лекциите, която беше изнесена пред присъстващите беше за No-till технологията. 
Експертът по тази тема – Александър Китев, обясни какво представлява тази технология и какви са ползите от нея. 
 
По света се използват няколко определения за No-till технологията
 
- Безоранна технология 
 
- Директна сеитба 
 
- Нулева обработка на почвата
 
- Рерусроспестяващо земеделие 
 
- Регенеративно земеделие 
 
- Консервационно земеделие 
 
Някои от тези термини обаче не са пълни и не дават правилното определение за No-Till, счита Китев.
Безоранна технология – това, че не се оре, не означава, че се прилага технологията. 
 
Директната сеитба – тази практика стана известна през последните 2 години. Но голямата грешка, която правят доста фермери е, че когато се сдобият с директна сеялка, те си мислят, че вече прилагат технологията No-Till. Директната сеитба е част от технологията, а не самата технология.
 
Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) определя No-Till като консервационно земеделие. 
Това е подход за управление на агро и екосистемите за подобряване на устойчивата производителност, повишена печалба и продоволствена сигурност, като същевременно се запазва и подобрява ресурсната база и околната среда. 
 
Снимка:virginianotill.com
 
То се характеризира с три основни принципа – минимално механично обезпокояване на почвата, постоянно покритие на почвата с органична материя, диверсификация на културите, отглеждани последователно и/или в асоциация. Тези принципи са универсално приложими за всички земеделски райони и почви. 
 
No-Till полетата служат като депо за въглероден диоксид (CO2) и консервационното земеделие, прилагано в световен мащаб би могло да доведе до значителен принос за контрола на замърсяването на въздуха като цяло и в частност за глобалното затопляне. 
Земеделските производители, прилагащи тази практика в крайна сметка биха могли да бъдат възнаградени с въглеродни кредити, сочи обяснението на ФАО. 
 
Обработката на почвата е сред селскостопанските операции, които са от най-енергоемките и ако не се обработва почвата, фермерите могат да спестя между 30 и 40% от времето, труда и горивата, които се влагат за механичните обработки при конвенционалното земеделие. 
 
No-Till полетата имат много висок капацитет за инфилтриране на водата. Намалявайки повърхностното оттичане на водата, значително се намалява ерозията на почвата. 
 
Консервационното земеделие в никакъв случай не е селскостопанско производство с ниска продукция. То позволява добиви, сравними с модерното интензивно земеделие, но по устойчив начин.
 
Снимка:desertification
 
Добивите имат тенденция за увеличаване на производимостта и колебанията в доходността намалява. Това означава, че няма пикове на много големи добиви, когато годината е добра и големи спадове, когато е лоша. При No-Till технологията тези колебания са изключително малки и изключително стабилни. 
 
Този вид земеделие позволява намаляването на разходите за производство, намалява труда и времето за престой на полето по време на кампания. Намалява също и инвестициите в нови машини и разходите за поддръжката им в дългосрочен план. 
 
Петте основни принципа, върху които се гради Nо-Till технологията са:
 
- Живи корени възможно най-дълго време
 
- Минимално почвено обезпокояване
 
- Спазване на сеитбооборот
 
- Почва, покрита с растителни остатъци
 
- Микс от покривни култури
 
За да е ползотворно използването на No-Till технологията, задължително трябва да се спазват тези пет принципа, разказа Китев. 
No-Till е много добро копие на технологията на природата.