От дълго време се говори за новата Обща селскостопанска политика. Тази тема, разбира се, ще остане още доста време актуално, тъй като именно сега е горещият момент, в който започват дебатите за новия програмен период след 2020 г.
 
 
Днес в София се проведе работното заседание на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“. Ротационен домакин на форума беше Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). 
 
По време на събитието браншовите организации, участници в събитието, бяха запознати с хода на политическата дискусия в Съвета на министрите. Темата коментира министър Румен Порожанов. Заедно с това експерт от Дирекция „Директни плащания“ представи на браншовците на експертно ниво работните групи и това какви проблеми са дискутирани.
 
Основен фокус на днешната дискусия бяха предварителните условия за подпомагане, на които всеки един бенефициент на плащания на площ трябва да отговаря, за да получи плащания в следващия програмен период. 
 
„Един от проблемите при директните плащания е налагането на таван на плащанията. Има различни мнения на държавите членки. Някои от тях считат, че не трябва да ги има, други пък привестстваха идеята. Освен това другият въпрос, който повечето държави членки поставиха, както и ние включително, беше за обвързаната подкрепа. Нашата позиция е да се увеличи делът на обвързаната подкрепа над тези 15%, които се прилагат в момента. Освен това да се разшири обхвата на обвързаната подкрепа с други продукти, които са важни за България“, коментира Мария Стефанова, експерт в Дирекция „Директни плащания“.
 
По думите й България е била единствената държава членка, която е повдигнала въпроса за преходната национална помощ.
 
„Искаме запазване на преходната национална помощ. Освен това изразихме мнение и за осигуряване на преходен период, за да се даде плавност на плащанията по отношение специално на директните плащания, тъй като там не може да се отлагат“, добави Стефанова.
Тя разясни и предложение за нова система, подобна на кръстосаното съответствие.
 
 
„ЕК предлага нова система, която да включва добри земеделски и екологични практики и в бъдеще ще трябва ние да докажем, че надскачаме досегашното кръстосано съответствие, за да можем да постигнем определена условност. Това ще бъде условие за получаване на плащания по линия на ОСП“, заключи експертът.
 
Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации разясни повече за предложенията в проекторегламента на ЕК.
 
„За да получат основното плащане на площ земеделците трябва да спазват определени изисквания. Например допустимият слой е земята, която се работи и която отговаря на изискванията за добро земеделско състояние. Освен добрите земеделски практики имаме и законно установени изисквания. Това са базови изисквания без които не можеш да вземеш субсидиране. В момента това, което се предлага са тези изисквания плюс още някои неща. И тези неща са разписани в новия регламент и срещу тези нови неща, ние трябва да имаме съответния национален стандарт. И в момента имаме националния стандарти, но сега трябва да ги огледаме по-внимателно и да видим в тях дали ще сменяме, добавяме нещо и т.н. 
 
Досега имахме зелено плащане. В новия регламент има още едно зелено плащане, което е отново към директните плащания, но то вече не е към тези задължителни, предварителни условия, а е доброволна схема за фермерите и задължителна за държавата. 
 
Във всичко обаче трябва да се вижда градация, да е по-амбиционо представено. Освен това 40% от бюджета на ОСП трябва да отива за дейности за изменението на климата. Това е, което е описано в проектното предложение за регламент към момента", обясни Боянова.
 
Пред Фермер.БГ министър Порожанов коментира, че все още експертите не са започнали да разписват стратегическите планове.
 
„Не сме седнали да пишем стратегическия план. Първо трябва да се даде драфт и освен това стратегически план се прави на база на регламенти, които трябва да са ясни. Имаме време. Въпросът е в това дали ще приемат регламентите до края на този Европарламент. Ако не се приемат до март 2019 г., след това имаме поне една година да си правим стратегически план, но в тази работна атмосфера на регламентите в момента е безсмислено. Съсредоточени сме в момента върху дебатите за регламентите и позициите ни по тях“, каза министърът.
 
Председателят на НСЗКБ Явор Гечев също даде своето мнение по темата.
 
"Стараем се да казваме простичко нещата, но те са ужасяващо сложни. Получихме текуща информация за идеите в ЕК. Оттук нататък следва пазарлъка т.е какво от всички тези неща ще се случи. Разбрахме от МЗХГ, че ЕК си е поставила амбициозната задача до 2019 г. да има регламент, по който да тръгва новия рамков период. Голямата разлика е, че ние отсега правим стратегически планове по отношение само на ПРСР. Само че в момента абсолютно всеки лев, включително и директните плащания, ще стават през стратегическия анализ – една убийствено голяма информация, която държавата трябва да подготви. Тук голямото наше опасение е, че времето за изготвянето е малко", каза Гечев.