Имам съвсем друг бизнес в строителството. Не се издържам само със земеделие, но се надявам до 2–3 години да насоча всичките си усилия в него, каза Пламен Кукерски за Фермер.БГ. 
 

По настояване на баба си преди 10 години младият производител засажда първите храсти арония. Днес насажденията му с тази култура се простират на 20 дка високо в Троянския Балкан. Плододават веднъж в годината, обикновено през юли. Отглеждат се лесно, само в много сухи дни има нужда от поливане. Не се прилага химична обработка, защото танинът е естествена защитна бариера. Няма естествени врагове – болести или животни. 

 

След като плодът се обере, теренът се поддържа само с косене. Най-добре е наесен да се прави подрязване на дебелите, по-стари клони, които растат, но не дават плод. Аронията на Кукерски вирее в условията на много слънце, затова зрънцата са малки, но с повече захарност. Той прави сравнение с насажденията на свой приятел. При него е по-влажно и сенчесто, затова плодовете са по-големи, но за сметка на това течността в тях не е толкова концентрирана.
 
 

Преди пет години се регистрира като земеделски производител и затваря цикъла на производство с цех.

С финансиране по мярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и помощ от МИГ „Троян“ Кукерски купува нова поточна линия с австрийски машини. Така започва да произвежда биосокове от арония, планински лимон и ябълки. Днес вече прави оцет от ябълки, а от тази година пробва и оцет от арония. 
 
С помощта на приятел, който произвежда брашно, оползотворява дори ципичките на плода. В специални сушилни ципичките се сушат, след което се мелят много ситно. Аронията на прах може да се яде с кисело мляко и има лечебен ефект. На същия принцип производителят прави и фибри от ябълка.
 

Планинският лимон също е едно от силните оръжия на младия стопанин.

Планинският район е много благоприятен за отглеждането и на планински лимон, или т.нар. японска дюля. Преди време той закупува семена от Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян и сам си прави разсад. На високо място над село Орешак засажда първите си три декара. Планира да ги увеличи на общо 14 дка до края на другата пролет.
 
Планинският лимон е още по-лесен за отглеждане от аронията. Той е доста издръжлив – захване ли се, сам си прави издънки. Оформя се като храст до 1 м. В най-сухите дни може да се полее или да се подпомогне с биотор за повече добив.
 
Тази култура е известна още като японска дюля, тъй като на допир е точно като нея. Плодът е малък и кръгъл, на цвят е зелен или жълт. Той е много по-кисел, защото съдържа пет пъти повече витамин С от обикновения лимон и 10 пъти повече пектин от ябълката. Спада към лекарствените продукти и от него Кукерски също прави биосок.
 

С планинския лимон производителят вижда зор при кандидатстването по мярка 6.1.

Когато кандидатства по тази програма, от Държавен фонд „Земеделие“ не приемат планинския лимон като култура. Тогава Кукерски се амбицира и завежда дело. Печели на първа инстанция в Ловеч. След обжалване стига до Върховния съд в София и там отново печели.
 
Така, след две години борба и много нерви проектът на Кукерски е одобрен за европейско финансиране. С първото изплащане той закупува трактор и косачка. По бизнес план до лятото на следващата година трябва да е приключил с проекта.
 
 

Една от трудните задачи е наемането на допълнителна работна ръка при обирането на реколтата. 

В отглеждане на насажденията са ангажирани трима човека. По време на кампания наемат бригади от жени от съседните села. Така успяват за два дни да оберат всичко.
 
Кукерски не се издържа само със земеделие. То е нещо като хоби. Има съвсем друг бизнес в строителството от 1994 г. Благодарение на баба си и нейното желание да помага на хората чрез лечебните свойства на тези култури той навлиза в агросектора.
 

Производителят преценява с кого да работи и не го прави на всяка цена

Със своя малък екип Кукерски сам си движи нещата. Предлага продукцията си основно по биомагазини. Имал е запитване от голяма верига, но не е искал да прави компромис с качеството.
 
Надява се до 2–3 години да продава на повече места в чужбина. До момента е реализирал арония на прах в Германия. Интересът от Испания също се засилва, като вече зарежда и там. В България няма как да продава под себестойността на продукта, както искат големите вериги, убеден е младият фермер.