Как се образуват градушките?

Всяка година градушките нанасят щети върху стотици хиляди декари земеделски площи в България и заедно със засушаванията остават най-големият бич за родните земеделски производители.

 

Следете специалната ни рубрика за времето

 

За да се избегнат пораженията от засушаванията, някои фермери търсят алтернатива в поливното земеделие. По отношение на градушките обаче, стопаните могат да разчитат единствено на държавата. Само определени части от територията на страната разполагат с противоградна защита, а осигуряването защита на всички обработваеми площи в България изглежда все още неясно и далечно във времето. Чудили ли сте се обаче, как всъщност се образуват градушките?

 

Първото условие за формирането на градушка е наличието на мощни купесто-дъждовни облаци, които могат да достигнат до височина 14-16 км и  са характерни за пролетно-летния сезон. Въпросните облаци са изградени от 3 слоя: топъл слой, където температурата надвишава 0 °C и в него са налични единствено водни капки; смесен слой с температура между 0 °C и -40 °C, където има наличие на водни капки и ледени кристали; и леден връх, който е с температура по-ниска от -40 °C.  Градобитните облаци се характеризират и с изключително силни възходящи топли течения, което обяснява и сезонния им характер.

 

При движението на водните капки от топлия слой към ледения връх и обратно, те се изпаряват и получените пари се отлагат върху ледените кристали. Колкото по-силни са възходящите потоци в облака, толкова по-дълго време кристалите остават в него и непрекъснато нарастват - често стигат големина на орех, а в редки и екстремни случаи и размерите на ябълка. Когато станат достатъчно големи, за да преодолеят възходящите потоци ледените късове започват да падат на земята - метеорологичното явление, което наричаме „градушка“.

 

Освен формирането на градушката за фермерите е важно и да знаят, че определяните като „градобитни райони“ най-често са в райони с по-висока надморска височина и близост до гори и водни обекти. 

 

Поне докато не се приеме Закона за борба срещу градушките и не се определи ясна методика за плащане и защита от градушка, опция за фермерите остава застраховането. Дори и на територията на цялата страна да бъде изградена противоградова защита, това няма да осигури 100 %-ва сигурност на стопаните. Ясен пример за това е, че и в момента в райони на България, с налична противоградова защита, земеделските стопани често стават жертва на градушки (главно в пограничните райони с Румъния).