Оборският тор е основният отпадъчен продукт в животновъдните ферми. Неправилното съхранение на торовата маса обаче води до загуба на 50-60% от органичното вещество и може да доведе до замърсяване на околната среда. Как да съхраним оборския тор правилно?
 
 
Като начало, всяко земеделско стопанство трябва да разполага с отделни съоръжения за съхранение на твърд и течен оборски тор. Необходимо е те да бъдат с непропускваеми стени и изградени по начин, който да предпазва изтичането на торовата маса; да бъде проверявано редовно и при дефекти да се предприемат незабавни действия за отстраняването им, обясняват експертите от Националната служба за съвети в земеделието.
 
Изисквания
Съгласно правилата за добра земеделска практика, утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите, торовата маса трябва да се съхранява през периода от 1 ноември до 31 януари, когато съществува забрана за внасяне на азотни и оборски торове в почвата.
 
Забранено е торенето с азотсъдържащи торове до 15 февруари на свободните площи и площи, заети с трайни култури. Изключение се допуска само при създаване на нови овощни насаждения, като оборският тор може да се внася до 15 ноември. Не се позволява и внасянето на пресен оборски тор. В тази връзка твърдият оборски тор трябва да се съхранява най-малко 6 месеца преди внасянето му, а течният поне 4 месеца, преди да бъде използван.
 
Оборският тор трябва да се внася непосредствено преди основната обработката на почвата през есента и пролетта.
 
 
Съхранение
При пасищно отглеждане на животните, капацитетът на съоръженията за съхранение на тора трябва да бъде достатъчен за съхранението не по-малко 4 месеца (3 месеца + 1 месец допълнително в случаите на студена и продължителна зима), а при оборното - не по-малко от 6 месеца.
 
При проектиране и изграждане на съоръженията трябва да се съобразим с капацитета на стопанството, т.е. броя на отглежданите животни, вида им, начина на отглеждане, продължителността на периода на съхранение, количеството на използваната постеля.
 
Твърдият оборски тор трябва да престои в продължение на 6 месеца преди да бъде внесен в почвата. През този период протичат и завършват процесите на ферментация, минерализация, обеззаразяване и обезмирисяване. Полученият тор има влажност 55-65% и консистенция, удобна за разпръскване с тороразпръскващо ремарке, допълват от НССЗ.
 
Препоръчително е торът да се съхранява в специални торохранилища, а при липса на такива, той може да се съхрани на водонепропускливи площадки във фермите. Забранено е изграждането на съоръжения за съхраняване на твърд оборски тор в близост до водни обекти. Разстоянието до тях трябва да бъде най-малко 20 м.
 

Средноколичество на отделяне на оборски тор от различните селскостопански животни

 

Вид животно

Количество на ден (литри)

Количество за 4 месеца(литри)

Количество за 6месеца(литри)

Необходим капацитет на съоръжение (куб. м. за 4 м.)

 

Необходим капацитет на съоръжение (куб. м. за 6 м.)

 

Крава за мляко (560 кг.)

44,8

5376

8064

5,6

8,4

Крава за месо (500 кг.)

40,0

4800

7200

4,9

7,4

Теле за месо (450 кг.)

36,0

4320

6480

4,5

6,8

Младоговедо (250 кг.)

20,0

2400

3600

2,5

3,8

Теле (140 кг.)

11,2

1344

2016

1,4

2,1

Свиня (100 кг.)

7,0

840

1260

0,9

1,35

Овца

3,0

360

540

0,5

0,75

Шиле

1,1

132

198

0,2

0,30

Коза

2,3

276

414

0,3

0,45

Кокошка-носачка

0,12

14,4

21,2

0,02

0,03

Кон

25,0

3000

4500

3,1

4,7

Магаре

12,0

1440

2160

1,3

2,3

Зайци <100 дни

0,16

19,2

28,8

0,03

0,05

Зайци >100 дни

0,20

24

36,0

0,03

0,05

 
Съществуват два начина за съхранение на оборския тор в торохранилищата:
 
 - Хладен (анаеробен) - прилага се когато фермата е благополучна по отношение на паразитни и заразни заболявания. В този случай ежедневно полученото количество оборски тор се насипва в торохранилищито и се уплътнява ръчно или с верижен трактор. Така в тора се създават анаеробни условия, температурата се ограничава до 35оС и се ограничава загубата на органичен азот;
 
- Горещ (аеробен) – използва се когато в момента няма болни животни във фермата, но непосредствено преди това е имало заболяване. При този начин на съхранение през първите 3-4 дни след насипване на тора в торохранилището, той не се уплътнява. С това се създават условия за развитие на аеробните микроорганизми и повишаване на температурата до 60-70С, с което се постига добър обеззаразяващ ефект. След този период торът се уплътнява и оставя да доузрее. При този начин на съхранение се губи повече органично вещество в сравнение с анаеробния.
 
 
Съоръжения за съхранение
Има редица изисквания към съоръженията за съхранение на твърд оборски тор. На първо място те трябва да отстоят най-малко на 60 м. от животновъдните обекти и на 500 до 2000 м. от жилищни сгради, като се разполагат на подветрената им страна. В зависимост от нивото но подпочвените води (които трябва да бъдат на повече от 2 м. от дъното на торището), да се изграждат надземни или вкопани торохранилища, с височина на стените 1,5-2 м. при надземните, а при вкопаните стената да е на 0,5 м. над нивото на терена.
 
Отделно, подът и стените трябва  да бъдат водонепропускливи. Дъното на торището да се прави с наклон от 3 до 5 % към едната надлъжна стена, при широчина до 6 м., или с двустранен наклон към двете надлъжни стени при по-голяма ширина на обекта. Около торохранилището трябва да се изгради канавка широка 25-45 см. и дълбока 15-20 см. за отвеждане на повърхностните води. Заедно с това торохранилището трябва да бъде съобразено с вида и големината на стопанството.
 
Размер на съоръженията за съхранение на твърд оборски тор
 

Вид селскостопанско животно

Количество използвана постелка

 

Очаквани количества отделен твърд оборски тор (куб.м./седмица)

Вид селскостопанско животно

Количество използвана постелка

 

Очаквани количества отделентвърд оборски тор (куб.м./седмица)

Крава за мляко (560 кг.)

55

0,700

Овца

7

0,08

Крава за месо (500 кг.)

49

0,623

Шиле

4

0,03

Теле за месо (450 кг.)

46

0,575

Кон

28

0,59

Младо говедо (250 кг.)

26

0,324

Свиня

19

0,238

Теле (140 кг.)

15

0,08