Ако през първият програмен период – 2007 -2014 г.,  понятие като „активен фермер“ дори и не съществуваше, през настоящият – то вече звучи познато на всички земеделски стопани. Днес обаче, насред дебата за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., става ясно, че дефиницията на това понятие не е достатъчно обстоятелствена или поне за Брюксел не е.

 

Ново двайсет: Що е то „истински фермер“?

 

След 2020 г. ще бъде въведено понятието „истински фермер“, с идеята да се разграничат истинските земеделски стопани – тези, които реално извършват земеделска дейност, от „неистинските“, които „играят“ с еврофондовете.
 
Фермер.БГ дава думата на своите читатели, за да споделят те как виждат ситуацията и какво според тях трябва да включва дефиницията за „истински фермер“. Провокиран от поредицата наши статии, наш читател, който не е фермер, но от 13 години е зает в бранша на млекопреработването, реши да сподели мнението си. 
 
„Занимавам се с организация на млекоизкупуването, което ми е дало гледната точка както на производителя, така и на преработвателя. Съответно познавам нормативната база и наблюдавам развитието й в годините.
 
Според мен "истински" е единствено и само този, който произвежда реално продукция, която съответно продава с документ“, смята той.
 
[news]
Според него залагането на минимални количества продадена продукция е един от вариантите за добър контрол.
 
„След като не може да се субсидира директно, на база продадено количество продукция, заради свръхпроизводство в ЕС и опитите този пазар да бъде контролиран, беше добра стъпка да се заложат минимални количества продадено мляко на всяко отглеждано животно. 
Това според мен трябва да се направи във всички земеделски отрасли. За да получи субсидия фермерът трябва да докаже, че е работил, произвел и продал такава. В млечното животновъдство например трябва да се доказва с фактури продадено мляко, но би трябвало да се докаже и месото и продадените животни. 
 
Особено в дребното животновъдство знаете, че основен приход на фермерите е продажбата на агнета и ярета. Голяма част от тях се появяват за Великден на българската трапеза без документ, без сертификат, без нито лев данък за хазната.
 
В земеделието според мен също трябва да има нормативи за реализирана продукция на декар или директно субсидията да е на тон продадена продукция, а не на декар обработваеми площи“, смята той.
 
По-остро е мнението на друг наш читател. 
 
"Истински фермери са тези, които създават стопанства само за целите на някоя мярка, схема и т.н., защото те получават финасиране. "Неистинският фермер" не получава финасиране, но продължава да работи, докато другите (истинските) след 5-6 години ликвидират стопанствата като изтече „програмата“ – това е“, пише ap-vet.
 
 
Фермер.БГ продължава да следи темата и да събира мнения. Какво е Вашето? Коментирай отдолу или ни пишете на [email protected]