За последните 5 години климатичните промени се проявяват толкова интензивно, че няма как да се пропусне тяхното отчитане. За да продължат фермерите да се радват на обичайните реколти, преди всичко е необходимо да разберат как промените в климата влияят на селскостопанските култури, пише propozitsiya.com, позовавайки се на superagronom.com.

8 бакалавърски агропрограми предлага частен колеж

1/ Повишаването среднодневни температури, намаляването на количеството на валежите и ветровете водят  до значителни загуби на запасите от влага в почвата. Освен това все по-малко влага се натрупва, поради ниското ниво на валежи. Така се стимулират процесите на изпаряване и изветряне.

2/ Увеличаване на разликата между дневните и нощните температури. През лятото вече сме свидетели нерядко на ситуация, когато през деня температурата на въздуха надвишава 30 градуса, а вечерно време се понижава до едва 15-16 градуса.

Преди 15-20 години такава съществена разлика не е имало.

Тези промени водят до това, че денем селскостопанските култури почти не се развиват и губят много влага в процеса на терморегулация. Царевицата например расте през нощта – именно през това време към нея „прииждат“ вредители, които спокойно се хранят в тъмнината.



3/ Резки колебания на климатичните условия и температурите. Тази пролет ясно показа, че климатът съществено се е променил.

Слани и сняг през април и захлаждане през май - за някои региони това са типични условия. Друг въпрос са жегите през май – такива рядко се регистрират. Неочакваните горещи дни, последвани от слани и сняг създадоха доста грижи за агрономите. Растенията бяха подложени на значителен студов стрес.

4/ Зими с малко сняг. Количеството на снеговалежите през зимата за последните няколко години съществено е намаляло. Оттова следва, че запасите от влага в почвата са по-малко.

5/ Нарушаване на „графика на валежите“.  С всяка следваща година дъждовете са все по-оскъдни или, напротив, се изливат като потоп. Това създава предизвикателства пред агрономите.

Да се отгатне кога именно ще завали и в какво количество ще са валежите става все по-трудно.



От дотук изброените проблеми един се очертава като най-важен. Той е свързан с дефицита на влага в почвата и понижаването на хидротермическия коефициент.

Вторият съществен проблем е температурният стрес, на който растенията все по-често ще бъдат изложени.

Тъй като агрономите не могат да влияят на климата, те са длъжни да се настройват към него, да оптимизират технологиите за отглеждане на културите с отчитане на промени, които се случват и предстоят.