Измирането на пчелите през последните седмици повдигна отново въпроса за безопасността по време на пръскането на посевите. 
 
 
Пчелари се жалват, че земеделците не ги предупреждават за третиранията и по този начин не им се дава възможност да спасят пчелите. 
 
„През последните дни получаваме сигнали, че има нарушения на правилата за растителна защита и пръскания. Още през месец март министърът на земеделието, храните и горите изпрати писмо до 28-те областни дирекции „Земеделие“, с което изиска да се проведат срещи между пчеларите и арендаторите, за да се припомнят правилата, каза преди дни Силвия Василева, директор на дирекция „Животновъдство“ пред пчеларския протест в Плевен. 
 
От друга страна земеделците твърдят, че спазват правилата и записаното в станалата популярна тези дни Наредба 13 от 26 август 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, а именно – подаване на уведомления за пръскане.
 
Ако при проверка стане ясно, че не са спазени изискванията на наредбата, глобите са между 3000 лв. и 8000 лв.
 
Един от начините за справяне с проблема е използването на авиационна техника. Така поне смята дългогодишният пилот Стоян Георгиев, който извършва и пръскане на селскостопански земи със самолетите си. 
 
Проблемът, според Георгиев е, че пръскането с наземна техника се извършва по всяко време на денонощието и то безконтролно.
 
„Пръскат, когато искат. Колко пчели има изтровени в последно време? Пчелите умират и повече ще умират“, категоричен е той и дава пример с пръскането с авиационна техника, което се осъществява от 05:00 ч. до 10:00 ч. сутринта, когато пчелите все още не са излезли на паша. 
 
 
Другото, което според Георгиев е в полза на авиационната техника, са купищата документи,които трябва да се извадят, за да се направи едно мероприятие. 
 
Именно затегнатият контрол е гаранция за опазването на пчелите и извършването на мероприятието под прецизен контрол, смята пилотът. 
 

Правилата 

 
В същото време обаче според записаното в чл. 107, ал.3 от Закона за защита на растенията се забранява прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане. 
 
В чл. 109 са посочени и случаите, в които по изключение посевите могат да бъдат пръскани от въздуха. 
Това трябва да стане, „само след писмено разрешение, издадено от директора на ОДБХ, при опасност за растенията и растителните продукти, когато е налице:
1. невъзможност за прилагане на продукти за растителна защита чрез специализирана наземна техника и оборудване поради:
а) преовлажнени терени и площи или други неблагоприятни агроклиматични условия;
б) силно пресечени и/или недостъпни терени, включително горски територии;
в) опасност от ерозия или уплътняване на почвите;
2. необходимост от третиране в кратки срокове за спазване на условията на употреба на продукта за растителна защита.
 
Последните изменения в Закона са от от 26 февруари 2019 г., а правилата за пръскане са въведени с приемането на нормативния документ още през 2014-а година. 
 
Година след приемането на марките, които ограничават пръскането с авиотехника на земеделските земи, общият брой на третираните площи и посеви по този метод в България е 262,450 ха. През 2016 г. те вече са 141,787 ха, а през 2017 г. данните сочат 30,591 ха, т.е. спадът е с над 88% за три години. 
 
Две години по-късно влиза в сила и Наредба 13, в която пък въздушното пръскане е обвързано с правилата в Закона. 
 
За да се избегнат проблемите с измирането на пчелите е в полза и друг аргумент, споделя Георгиев: „Изискването е шест дни преди пръскането с авиационна техника всеки пчелар да бъде уведомен, а издаденото разрешително е в сила за пет дни. Трябваше да останем в уведомителен, а не както е сега разрешителен режим. 

В уведомителния режим фермерите пускат телеграми до земеделските служби, до пчеларите, до кметовете, вземат си мерките и си носят отговорността. Контролът в този случай се осъществява по същия начин, по който и сега. 

Проблем е, че при наземното пръскане няма контрол и това убива пчелите“. 
 

Самоходна пръскачка vs. самолет 

 
В същото време между 2011 г. и 2018 г. ръстът в новорегистрираните нови самоходни пръскачки е 64,2%, сочат данните на отдел „Контрол и техническа инспекция“ (КТИ) на министерството на земеделието, публикувани в годишното издание на AgriTech Market 2019. 
 
Реално измерено, с пръскачка се обработват около 2000 – 2500 дка/ден, докато със самолета се обхващат 5000 – 6000 дка, изчислиха стопани пред Фермер.БГ. 
 
Средният брой машини, записвани в регистрите на КТИ на година, е 47,3, показват сметките.
 
 
За разглежданите осем години, най-голям ръст се отчита, не както може да се предположи през 2015-а година, а през 2012-а, когато спрямо година по-рано ръстът в регистрациите на самоходните пръскачки е 114 процента. През 2015-а година ръстът е 65,8 процента (спрямо 2014-а), който също е значителен. За сравнение - при тракторите и комбайните ръстът през въпросната година е съответно 36 и 42,7 процента, сочат данните на КТИ.
 
Има две посоки на взаимосвързаност на елементите в този пъзел:  
 
- увеличаване на продажбите на самоходни пръскачки заради сериозните рестрикции и усложняването на процедурите в използването на авиационна техника за пръскане на посевите;
 
- намаляване на търсенето на авиационни услуги за пръскане, поради възможностите, дадени от марките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за купуване на техника, в това число и на самоходни пръскачки.
 
Има и трета, която съчетава и двете и действа едновременно в двете посоки. 
 

Какво ни казаха земеделците? 

 
Според Костадин Костадинов, земеделски производител и председател на националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), причините за накланянето на везните към наземната техника са няколко и са комплексни. Една от тях е големия брой на земеделските стопани, а в същото време, разпокъсаността на земята. 
 
„Намаляха площите и се увеличиха производителите – един е с една култура, другия – с друга“, казва Костадинов, който посочва, че и изискванията за пръскане с авиотехника са много, а големият брой документи обезкуражава стопаните. 
 
„Рентабилно е със самолет да се пръска, когато има големи площи или блокове, в които това не може да се избегне“, посочва той и добавя: 
 
„Когато пръскахме преди само със самолети, пораженията бяха много повече. Имаше повече проблеми и с пчелари, и с други колеги, по някой път и с неизправна техника. Случваше се да се напръскат на други колеги полетата не с каквото трябва“, обясни Костадинов. 
 
 
Николай Алексиев, зърнопроизводител от Добруджа споделя: „Пръскали сме със самолет преди 10 години, след това през 2009 г. си купихме самоходна пръскачка. 
 
Може да е по-евтино спрямо услугата, която някой ще направи с пръскачка. Със самолета излиза 2.50 лв./дка, докато с нашата си пръскачка ние горим 20-30 грама на дка нафта. Тя гори много малко и колкото и амортизации да има, не можем да стигнем цените на самолета. Самолетът пръска около 700 мл/дка вода, което е изключително малко. При по-топло време – 23- 24 градуса, много малко препарати стигат до растенията. Всички хербициди и фунгициди искат колкото се може повече вода на декар – 30-50 л/дка. А с вертолета е още по-малко – там са не повече от 300 мл вода“, изчисли Алексиев пред Фермер.БГ.
 
Той смята, че накъсването на парцелите също е важен момент в отстъплението от авиационни услуги за пръскане. 
 
„В нашия край, с тези лавандули, полетата се разпокъсаха страшно много. Освен това качеството не винаги е на ниво. Не напразно се забранява – с поясите има проблем – трябва да вдигне над тях на 50 м – т.е. преди пояса трябва да започне да вдига, за да може да направи маневрата, да мине над него и да се върне. Това издигане намалява още повече качеството, защото пръска от по-голяма височина. Много малко от препарата стига до растенията, спрямо това, което правим сега с пръскачките. По-прецизно е“, посочва фермерът. 
 
За да бъде пръскането със самолета прецизно, машината има контретни височини, които изпълнява за различните препарати - 
- 2 м над земята за хербициди;
- 5 м над земята за фунгициди и инсектициди;
- 25 м над земята за торене с амониева селитра;
- 50 м над земята за гранулиран суперфосфат. 
 
„Авиацията е била хубава преди време, защото едно време винаги бързаха, преизпълняваше се планът, гонеха се срокове. Нямаше лавандули, реални граници – нищо. Сега трябва да пазиш единия, пък другия“, обобщава Алексиев. 
 
 
Остава и един отворен въпрос. Пръскането с дронове каква форма на правила ще има, след като тези машини, заедно с новите технологии навлизат с бързи крачки в селското стопанство?