Eволюцията на Общата селскостопанска политика (ОСП) показва засилващ се фокус върху опазването на околната среда от нейното възникване през 1992 г. Едно изследване на д-р Алесандра Кирш показва няколко любопитни заключения относно това доколко директните плащания осигуряват публични блага в селското стопанство, пише capreform.eu.

Тютюнът заслужава място редом до другите сектори в новата ОСП

Първата констатация е, че историческият модел предпоставя запазването на плащанията, свързани с предишния интензификационен модел на фермерство и осигурява по-голямо количество субсидии на хектар на по-малко екосъобразни ферми. В противовес на това моделът на регионализация дава на всички еднаква подкрепа на хектар.

Второ, кофинансирането по Втори стълб прилага неравенство по отношение на капацитета и желанието на страните членки да стимулират екосъобразно селско стопанство.

Трето, има значение какъв е типът ферма – дали се отглеждат зърнени култури, маслодайни, животни или други. Във Франция например има голяма разлика в получаваните средства на хектар при зърнопроизводителите от клас 1 и клас 4. Във Великобритания е налице голямо несъответствие по този показател.

Тези заключения провокират много въпроси, на които Алесандра Кирш не може да отговори сама. Не пречи обаче да се зададе въпросът: приложен ли е наистина принципът на директни плащания на хектар?

При отсъствието на каквато и да било връзка между начина на производство или приходите, които получават, както и работните места, които осигуряват, колкото по-голяма е една ферма, толкова повече субсидии получава тя. Така по-големи приходи са гарантирани за най-големите стопанство, още преди да са засели нещо. Това може да им позволи да бъдат по-екологично ориентирани, тъй като при тях рискът е по-малък.

За да стигне то този извод, Алесандра Кирш провежда изследване върху това как различните видове селскостопанска дейност се отразяват върху околната среда. Определени са конкретни индикатори. Заедно с екип от учени те са взели под внимание, че всяко решение на фермера носи след себе си пряко и непряко въздействие върху околната среда.

Друго важно откритие в рамките на изследването засяга групата на най-екосъобразно насочените ферми. Оказва се, че те са по-устойчиви в случай на кризи.

Този тип ферми се възползват най-слабо от повишаването на цените на пазара. Освен това понижаването на техните приходи е много по-незначително в случай на криза.