Малкият и среден фермер имат място в Общата селскостопанска политика (ОСП). Вече 20 години вървим на самотек, стига толкова! Ние израснахме и знам какво вършим, нищо, че сме малки и средни. Това каза Иван Михов, председател на Национална асоциация на животновъдите (НАЖ), в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Г-н Михов, какво обедини тези хора и как успяхте толкова бързо да организирате асоциацията?
- Тези хора ги обедини желанието за организация, която да защитава техните интереси. Такава, която да може да начертае стратегия за бъдещото развитие на сектор „Животновъдство“, защото на този етап живеем ден за ден и съществуваме, благодарение на някакви подхвърлени трохи, субсидии и т.н. Всички от асоциацията разбираме, че това е отрасъл, който се нуждае от инвестиции, иновации и хората трябва да са на ясно с това, че без стратегия няма как да вървим напред. 
 
- Често споменавате стратегия. Каква е стратегията на НАЖ?
- Стратегията на нашата асоциация е изграждане на ясни правила за млякото, за месото и за това по какъв начин ще постигнем цени, които да ни удовлетворят, такива, за които човек си струва да работи. Смятам, че ситуацията, която наблюдаваме през изтеклите две години и половина, говори, че няма как секторът да продължи да съществува. Тук говорим за ниски изкупни цени, липсващи пазари на месо, мляко и т.н. Нашата стратегия е за дългогодишно развитие на сектор Животновъдство. 
 
 
- Казвате ниски цени, няма пазари… Каква е Вашата визия? Вие ли трябва, като браншова организация да си намирате тези пазари или самата държава трябва да ви ги осигурява?
-По принцип държавата е регулатор на вноса и износа. Когато липсват вътрешни пазари е нужно да се намират външни. Също така от всичко това, което държавата трябва да направи, едно от най-важните е точно това – намирането на пазари и реализиране на родната продукция. 
 
- Питах Ви това, тъй като бях останала с впечатлението, че НАЖ иска да обеди хората в една микродържава…
-Не това е идеята ни. Нашата цел е да защитаваме цените на това, което произвеждаме. 
 
- Сега започва да се говори за сдружаването и това е една от водещите теми. Какво е Вашето становище по въпроса, готова ли е НАЖ да се обединява?
-Все още не сме го въвели като общо мнение, но според мен подобно сдружаване трудно би се получило, като цяло в страната. Истината обаче е, че това е пътят. 
 
 
- Започнаха дискусиите за това какво трябва да е нашата стратегия за след 2020 година. Според Вас трябва ли да останат в този вид директните плащания, обвързаната подкрепа...?
-Начинът, който бе избран на едно от заседанията на консултативния съвет с нотификация за литър мляко на млечна крава и то на 200 литра, а за крава под селекция – 4 тона и 200 литра, мисля, че не е удачен. Самият пазар трябва да покаже ние колко трябва да произвеждаме и с какво качество. Нашето желание е да участваме във всички работни групи, които ще се формират за напред и да сме наясно какви решения, ще се взимат и по какъв начин, се чертае нашето бъдеще. 
 
- Ще защитавате интересите като цяло на сектор животновъдство или най-вече на малките и средните фермери?
-Разбира се, че и двете, стига вече големите ферми да бъдат привилегировани. Нашият апел към предстоящите работни групи е зачитането и на малките и средни фермери, защото винаги дребният и слабият е по-уязвим. Ако големите имат някакви буфери, които да го държат, то малкият и среден е обречен, а всеки в тази държава иска да съществува.
 
- Тази година малките и средни фермери не бяха приоритетни, защо трябва това да се промени?
-Нека да го погледнем от социалния аспект – голяма част от народа намира работа в сектор „Земеделие“.  Ако малките и средни ферми спрат да се подпомагат, ще се обезлюдят цели райони. Голяма част от земеделците ще останат без препитание и ще бъдат принудени да затворят фермата, къщата и просто ще намерят работа другаде, не и на село, а това е предпоставка за увеличаване на престъпността в селата и заселването на други етноси.
 
 
- В интервю за Фермер.БГ, г-жа Латинчева обяснява, че тя продава директно своята продукция, но това ли е начинът за оцеляване - да сме в сивия сектор?
-Според мен това не е начинът, но разбира се, е един от възможните такива. За мен това не работи, тъй като аз съм фермер, който обработва земя, отглежда животни  – работя на няколко места. Представете си, ако трябва хем да произвеждам продукцията си, хем да търся пазар за нея, това е непосилно за един човек.
 
- Коя е златната среда тогава?
-Мисля, че златната среда е между собствените пазари и тези, които държавата ти предлага. Преди всичко трябва да има стратегия. Ако например излязат големите и ни кажат, че няма смисъл да се мъчим. Ако политиката на МЗХ е такава, че да дава само на тях, нека да излязат и да ни го кажат. Защо трябва да има напрежение, стачки, ядове, протести? Нека всеки да знае какво го очаква и да прецени може ли да расте до толкова или трябва да се откаже – без излишни инвестиции, без губене на време. Но те нямат смелостта… Защо трябва по този нелеп начин да съществуваме? Не може постоянно оправданието ни да е с руското ембарго и липсата на пазари. В момента пак има руско ембарго, но цената на млякото расте, защо? По какъв начин, откъде идва това? Как аз да инвестирам във фермата си, като не знам догодина какво ще стане? 
 
- От всичко казано до тук разбирам, че Вашето мнение е, че малкият и среден фермер имат място в ОСП …
-Разбира се, че имат място. Антиморално и античовешко е, ако не е така. Нека се повторя – ако се случи така, че малките и средни фермери спрат да се субсидират, ние трябва да знаем това, за да се преструктурираме. Това са 20 години, в които биваме оставени и вървим на самотек. Стига толкова! Ние израснахме и знаем какво вършим, нищо, че сме малки и средни.