Зърнопроизводителите нямат друга алтернатива освен използването на неоникотиноидите в борбата с хоботника. Това каза Костадин Костадинов, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за Фермер.БГ.
 
 
„Ние работим по законите на държавата и с регистрираните от Българската агенция за безопасност храните (БАБХ) продукти. Всичко друго е модерни течения, развиване на теории и т.н“, коментира още зърнопроизводителят.
 
По думите на Костадинов неоникотиноидите бяха одобрени с 3 заповеди от 27 март, като разрешението важи за Северна България, София-област и Пловдив. 
 
По отношение на условията за одобрение на активните вещества клотианидин, тиаметоксам, имидаклоприд и фипронил и за забрана на продажбата и употребата на семена, третирани с продукти за растителна защита, съдържащи посочените активни вещества, в България бяха спрени от употреба общо осем такива препарата за обеззаразяване на семена. 
 
 
В доклад на Института по аграрна икономика от извършен научен анализ за въздействието на частичната забрана на използване на неоникотиноидни продукти за растителна защита върху земеделските производители, проведен за периода 2013 – 2015 г., се посочват някои негативни резултати за производителите на слънчоглед и царевица, като намалени средни добиви, увеличен размер на пропадналите площи, засяти с тези култури и нарастване на броя на различните видове почвени неприятели. 
 
Тези негативни производствени и икономически ефекти върху производителите на  слънчоглед и царевица се отразяват демотивиращо не само на нашите земеделци, но и на производителите от други европейски страни. За периода 2015-2017 г. дерогации са приети в Румъния, Унгария, Дания, Англия, Литва, Латвия, Естония и Финландия.
 
[news]
В тази връзка, браншови организации на земеделски стопани официално поставят въпроса за разрешаване на препаратите за растителна защита за ограничена и контролирана употреба в рамките на страната, за обеззаразяване на семена срещу неприятели при царевица и слънчоглед. Сред тези организации са НАЗ и  Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ).
 
По данни на БАБХ, посочени области, в които ще се употребяват одобрените продукти са: Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, София-област, Търговище и Шумен. 
 
За целта е нужно обаче  поставяне на уведомителни табели на площите, засяти със семена, обеззаразени с разрешените неоникотиноидни продукти. Също така третираните семена не бива да се засаждат на места, където има активна паша на пчели. 
 
След засяването на семената, земеделските стопани са длъжни да уведомят съответните областни дирекции по безопасност на храните за местонахождението и размера на третираните с неоникотиноиди площи. 
 
С цел засилване на контрола върху изпълнението на мерките за ограничаване на риска за пчелите, нецелевите организми, биологичното разнообразие и водите, предстои издаване на заповед на изпълнителния директор на БАБХ за извършване на внезапни проверки при земеделските стопани от инспекторите по растителна защита към ОДБХ, в периода на обеззаразяване на семената и сеитбата на царевицата и слънчогледа, съобщиха още от агенцията.
 
 
Въпреки строгите мерки, предвидени от БАБХ, пчелари протестираха в петък, 7 април, пред Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и поискаха оставката на изпълнителния директор на БАБХ д-р Дамян Илиев.
 
„Нашите желания са да се забрани използването на пестициди в България; да се отменят издадените до момента заповеди, на които срокът за изпълнение е 60 дни и поради това, че изпълнителният директор на БАБХ д-р Дамян Илиев е издал само за една година общо 5 заповеди, ние искаме неговата оставка“, коментира Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз за Фермер.БГ.
 
По време на протеста пчеларите представиха декларация с техните желания, а хората, които откриха и своите тревоги и желания, я подкрепиха с подпис. Днес декларацията ще бъде входирана в МЗХ.
 
Отделно от това преди се състоя среща с изпълнителния директор на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) д-р Бернард Урл и министъра на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков, на която стана ясно, че EFSA работи по най-новото си научно становище за неоникотиноидите и въздействието на употребата им върху здравето на пчелите. По техни данни, то ще бъде публикувано през ноември тази година.