Плодородните земи са скъпоценен ресурс, който през цялата история на човечеството е бил неравномерно и несправедливо разпределен. На всеки жител на земното кълбо днес се падат около 2.7 декара земеделски площи при необходими между 6 и 8 декара, съобщи проф. Методи Теохаров, председател на Българското почвоведско дружество на конференция, посветена на Световния ден на почвите.
 
 
Природните дадености в България са такива, че на всеки жител на страната се падат средно по 5 декара обработваеми земи. Тази площ е чувствително под нивата в страни като Канада – 38 декара, Русия – 27 декара, САЩ – 24 декара.
 
В световен мащаб подходящите за селско стопанство терени представляват едва 10-12% от земната суша. Половината от това богатство се намира в Европа и Северна Америка.
 
„Това означава, че страните с 6 пъти по-малко население са 6 пъти по-богати на почви по рождение. Картата на Европа е зелена. Картата на Северна Америка е зелена. Там са съсредоточени черноземните почви“, отбеляза проф. Теохаров.
 
България е уникален почвен музей
 
Почвата е основен екологичен ресурс, а нашата страна разполага с голямо разнообразие от него. В света са познати 32 почвени групи и 320 почвени различия. От тях у нас се срещат 24 почвени типа и 276 почвени различия, подчерта ученият.
 
Тревожна е тенденцията обаче площта на така наречените слабопродуктивни или дефектни почви да се увеличава от година на година. Негативен ефект върху плодородните земи оказват прекалено много фактори – природни бедствия, изменения в климата, индустриални аварии, замърсявания от минно-добивни работи, неправилна обработка и третиране с химикали.
 
 
Според различни източници обработваемите земи в България са между 48 млн. декара и 51 млн. декара, като сега реално се използват около 36 млн. декара.
 
На 5 декември тази година, когато се отбелязва Световният ден на почвата, Европейската комисия (ЕК) разпространи апел: 
 
Да запазим нашата почва, за да защитим храната си“.
 
Смята се, че всеки ден 275 хектара земеделска земя се унищожават в ЕС,  а доброто качество на почвата е от съществено значение за селското стопанство и за системата за производство на храни, подчертава документът.
 
„Почвата е системата за подпомагане на хранителните вещества, биологичното разнообразие, водата и органичните вещества, които са от съществено значение за производството на храни. Това прави земеделските стопани „попечители на почвата“. Те зависят от нея, като имат властта да я защитават и да я използват по устойчив начин“, пишат експертите на ЕК.
 
 
„На европейско равнище общата селскостопанска политика е въвела различни инструменти за насърчаване на устойчивото използване на почвата. Директните плащания са обвързани със спазването от страна на земеделските производители на основни стандарти за околната среда, безопасността на храните, здравето на животните и растенията, хуманното отношение към животните и поддържането на земя в добро селскостопанско и екологично състояние. Този принцип дава основа за прилагане на подходящи агроекологични мерки и насърчава устойчивото използване на почвата. Накратко, земеделските стопани се плащат за опазване на почвата и другите ресурси, които използват“, посочва документът.
 
Директните плащания може да бъдат свързани и със спазването на т. нар. Екологични мерки , които също могат да допринесат за опазването на добро качество на почвите. Тези мерки могат да представляват до 30% от директните плащания. Те  изискват от земеделските производители да разнообразят културите, да поддържат постоянни пасища и да отделят 5% от обработваемата земя в „екологични области“. Тези действия допринасят за повишаването на устойчивостта на почвата, запазването на въглерода в почвата и опазването на биологичното разнообразие.
 
Защитата на почвите е и в програмите за развитие на селските райони, финансирани от едноименния Европейски земеделски фонд за развитие на  и управлявани от държавите членки.