Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) разпространи позиция с призив проектът на закон за превенция срещу неблагоприятните климатични събития в земеделието да не се приема в сегашния му вид.
 
 
Застрахователите предлагат да се приеме нова законова база за задължително застраховане на субсидираните площи и публично-частно партньорство между застрахователите и държавата за създаването на пул за селскостопанско застраховане, който да поеме разходите по превенция.
 
От асоциацията дават допълнителни предложения и аргументи за преработване на проекта след вече обявените становища тази пролет. 
 
Новата позиция на АБЗ определя предложените мерки, като неефективни, социално несправедливи  и ощетяващи добросъвестните потребители на застрахователни услуги.
 
„Ако проектозаконът се приеме в този му вид, несправедливо за потребителите  ще се повиши цената на най-масовите застраховки  като  Каско и „Домашно имущество“, предупреждава Асоциацията. 
 
 
Ето и подробности от позицията:
 
„АБЗ счита, че в този му вид законопроектът противоречи на принципите на социална справедливост и обществен интерес и следва да бъде изцяло преработен. 
 
- Финансовият модел за обезпечаване на мерките е несправедлив и неприемлив, като не предлага  справедливо разпределение на тежестта между всички заинтересовани страни и нарушава принципите на защита правата на потребителите.
 
- Липсва реалистичен и адекватен анализ на ефективността на избрания модел за управление на риска от неблагоприятни климатични промени в земеделието, на способа за борба с градушките и на ефективността на разходваните средства.
АБЗ предлага чрез изменения в законопроекта да се създаде базата за задължително застраховане на дотираните площи и публично-частно партньорство между застрахователите и държавата за създаването на пул за селскостопанско застраховане, който да поеме разходите по превенция.
 
Въпреки че с проектозакона за превенция срещу неблагоприятните климатични събития (с фокус върху превенция на градушките) се прави опит да се адресира общественозначим проблем, то предложените чрез него решения и мерки не са базирани на предварителен анализ на ефективността на предожения способ за борба с градушките, не е предоставен инструментариум за оценка на ефективността от прилагането му.  
 
Предложеният модел за финансиране на дейностите е в разрез с обществения интерес и социална справедливост, тъй като ще бъде до голяма степен финансиран с надбавка (косвен данък) върху  премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието. Така, добросъвестните потребители ще трябва да плащат по-високи премии, за да за обезпечават мероприятия по превенция на земеделски стопани, включително и незастраховани такива. 
 
Липсва реалистичен и адекватен анализ на ефективността на избрания модел за управление на риска от неблагоприятни климатични промени в земеделието, на способа за борба с градушките и на ефективността на разходваните средства.
 
Основателно възникват въпроси за ефективността на избрания модел – като индикатор може да се приеме фактът, че той  не се прилага в развитите европейски държави. Според всички научни проучвания и изследвания, реализирани включително и в други страни, липсва  каквато и да е сигурност в ефективността на всеки от методите за опити за влияние на градовите процеси.
 
Като пример, могат да се посочат  последните две опустошителни градушки в Плевенско и в Пловдив през май 2018 г. – те се случиха на територия, която вече е 100% защитена по способа, описан в законопроекта. 
 
 
Основателни съмнения буди и ефективността на разходваните средства за превативните мероприятия от Изпълнителната агенция за борба с градушките (ИАБГ). За сравнение, в Сърбия, където климатичните условия са подобни на нашите, а методът за борба с градушките (изстрелване на ракети от земята)  е идентичен с българския, разходът за единица защитена площ е почти два пъти по-нисък – 2,72 евро на хектар в Събрия при 4,3 евро на хектар в България. 
 
Финансовият модел за обезпечаване на мерките е несправедлив и неприемлив, като не предлага  справедливо разпределение на тежестта между всички заинтересовани страни и нарушава принципите на защита правата на потребителите.
 
При всички „въпросителни“ към предложените в законопроекта мерки за борба с градушките, се предлага и модел за финансирането им, който е лишен от финансова логика и е в пълно противоречие със социалната справедливост и принципите за защита правата на потребителите. 
 
Предвидено е Държавното предприятие, което да поеме функциите по борба с градушките, да се финансира  от държавния бюджет,  от вноски от земеделските стопани и от вноски от 0.8% от прихода от продажба на всички застраховки от класове „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“. Следва да се подчертае, че посочените класове се включват най-масовите видове застраховки –  „Домашно имущество“,  Каско и други. 
 
Този подход е изцяло неоправдан и създава неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги, тъй като не се отчита спецификата на застрахованото имущество в тези полици, дали е покрит рискът градушка, както и вероятността/възможността това имущество да пострада от градушка - например, дали е апартамент или къща, дали е движимо имущество, находящо се в сграда и т.н. На практика, застрахованите лица ще финансират мероприятия по превенция основно насочени към земеделски стопани, включително и незастрахованите, със средства от премиите по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, а често и без дори да имат включен риска градушка.
 
Проектозаконът не третира справедливо и самите земеделски производители. Не предвижда справедлив подход към формирането на вноските им, тъй като не се отчитат нито направените от някои от тях собствени инвестиции (за противоградова защита, напояване, предотвратяване на пожари и т.н.), нито районът, в който се намират обработваните земи от гледна точка на градобитност (и съответно разходите за противоградови въздействия), нито видът на отглежданите култури (с оглед на необходимите средства за оглеждането им). Вместо това законът предвижда еднаква тежест за всички – земеделски производители и потребители на застрахователни услуги.
 
В допълнение, от опита на АБЗ в областта на земеделските застраховки до момента е известно, че крупните земеделски производители не застраховат земеделските култури, заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. На практика се получава, че от една страна застрахователите ще финансират превенция за големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а от друга страна – източник на финансиране биха били застраховани лица, които нямат отношение и не са облагодетелствани от законопроекта.“