Настоящият Закон за собствеността работи добре и хората не бива да се притесняват. Ако правим нещо ново, не бива да се бърза, защото това предизвиква напрежение в бранша, коментира Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), за Фермер.БГ.
 
По думите му „кръпките” в специализираните закони говорят за липса на визионерство и дългосрочна стратегия в сектора. Той говори по-специално за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазването на земеделската земя и Закона за арендата в земеделието. „България изгуби много време и изоставането ни се задълбочи“, твърди Стайков.
 
Той коментира законопроекта за Поземлените отношения и опазването на земеделските земи, който Министерството на земеделието предложи през месец август 2018 г. „Той създаде смут и напрежение. За нас последният му вариант бе меко казано смущаващ, нарушаваха се правата на над три милиона български граждани собственици на земеделски земи“, убеден е специалистът. 
 
Преди време БАСЗЗ излезе със свое официално становище по проекта за закон. Нейният председател припомня, че законопроектът бе оттеглен от вносителите и със заповед на Министъра на земеделието от 13 март 2019 г. бе създадена работна група за изготвяне на „Проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването”. Асоциацията има излъчени свои представители в нея.
 
 
Според Стайков друг съществен проблем е ниският брой на успешно реализираните комасационни проекти, които за последните 30 години са едва шест и то по инициатива на БАСЗЗ. Той припомня какво стои зад термини като комасация и хидромелиорация. 
 
„Комасацията е системен подход към земеделската земя, целящ да установи собствениците ѝ, препроектиране на землището, изграждане на инфраструктурата, напояване, уедряване на парцелите и т.н. Хидромелиоративните съоръжения пък се изграждат за напояване, отводняване и за защита от бедствия“, обяснява експертът.
 
За пример той дава първия комасационен проект в село Катунец, община Угърчин. В него участват девет собственици, на които са уедрени 4400 дка. „Проектът постигна увеличение в средния размер на имотите до три пъти и успя да обедини имотите на собствениците в единни масиви. След реализирането му средната рента на земята се увеличи около 5 пъти“, твърди Стайков. 
 
Следващите пет проекта се провеждат в село Раздел, община Елхово, село Студена, община Свиленград, село Момина църква, община Средец, село Друмево, община Шумен и град Смядово, област Шумен. В тях участват общо 17 собственици с 40 хил. дка земя, които са уедрени успешно.
 
В тези проекти бяха проучени нуждите от реконструкция на селскостопанските пътища, опазването на околната среда, напояването и създаването на нови стопанства и места за индустриално развитие“ обяснява специалистът.
 
Към момента БАСЗЗ има открити 15 процедури за комасация в землищата на общините: Стражица, Средец, Борово, Летница, Елхово, Гулянци, Каспичан, Плевен, Ловеч, Горна Оряховица, Сухиндол и Угърчин. За тях са изработени карти на текущото състояние, почви, климат, природа, пътища, индустрия, както и зоните, които трябва да се уедряват. 
 
„Направени са карти на предвижданията за реконструкции, опазване на околната среда и др. Заявени за участие до момента са 100 хил. дка, но има потенциален интерес и от други участници“, коментира Стайков.