Жълтеенето на посевите от пшеница винаги е тревожен симптом, изискващ бързи и навременни действия за ограничаването му.

Причините за жълтеенето имат различен произход

  • - абиотични фактори – температура, преовлажняване,
  • - почвен състав – дефицит на определени хранителни елементи и биотични фактори,
  • - гъбни заболявания и насекомни вредители.

 

Най-честият причинител на жълтеене от абиотичните фактори е големият температурен толеранс през ранните фази от развитието на посевите, когато през деня температурите достигат 15-18 градуса, а през ранната утрин падат до 2-4 градуса.

До началото на фаза братене пшеницата се развива интензивно и е много чувствителна на температурни разлики поради високото съдържание на протеини и аминокиселини. С развитието на възела на братене и кореновата система, се натрупват значителни количества захари и устойчивостта на ниски температури нараства драстично. Постепенно протича процес на закаляване. Тези процеси са зависими от добрата запасеност с минерални вещества като основна роля през този период имат: азот, фосфор, калий, мед, цинк, манган и бор.

Ниските температури изявяват много ясно физиологичния дефицит на някои елементи. Бледия цвят показва дефицит на азот, също и на сяра, лилавеенето е признак на фосфорен дефицит. В тази фаза често се наблюдава недостиг на цинк – последователни жълти петна по дължина на листата, при преовлажняване и ниски температури.

Недостигът на азот, фосфор и калий засилва проявите на температурен пригор по върха на листата. Когато азотния дефицит е значителен с напредване на развитието започват да жълтеят най-старите листа поради реутилизация на органичен азот от тях, към зоните на интензивен растеж. Това не трябва да се допуска, защото задължително означава спад в добивния потенциал на растенията. Жълтеене се наблюдава и на местата с недобре разпръснати и заорани растителни остатъци.

Как да се предпазят от вредители зърнените запаси?

В процеса на гниене се отделят токсични за посевите вещества и се блокира азота. Трябва да се знае, че дори под формата на амониева селитра, подадения азот не става достъпен веднага, а след период от 7-14 дни в зависимост от почвената влага и валежите. Затова тези процеси трябва да се изпреварват и растенията навреме да получават свеж азот. Подаването на 4-5 кг азот като активно вещество във вид на амониева селитра към края на ноември цели да се избегне буен растеж на листната маса при топла и влажна есен и да се осигури нитратен азот за първата половина на зимния период и евентуални топли периоди през това време. Нитратният азот е единствената минерална нетоксична форма на азота, която може да се запасява за повече време и да се използва в необходимия момент. Натрупаните нитратни запаси играят ролята и на антифриз заедно със захарите и повишават устойчивостта на ниски температури.

В началото на фаза братене посевите започват да стават обект на нападение от гъбни заболявания:

  • - брашнеста мана,
  • - септориоза,
  • - форми на кореново гниене,
  • - фузариоза и др., които също се проявяват като жълтеене на част от биомасата.

 

Чувствителността към тези заболявания е свързана с устойчивостта на отделните сортове и силата на растителния имунитет, която е пряко зависима от запасеността с хранителни вещества в почвата. Растенията не трябва да влизат в зимен покой със заболявания. Особено опасни са формите на кореново гниене, които трябва да се ликвидират навреме. Есенното пръскане с широкоспектърни фунгициди с дълъг период на действие постепенно ще се наложи в практиката, тъй като съхранява добивния потенциал на посева, който може да бъде редуциран до голяма степен през времето на покой, като до края на този период биомасата може да се стопи наполовина и да се стигне до нерентабилен добив. И тук превантивните действия се оказват най-добрия избор. Съчетаването на фунгицидното пръскане с листен тор решава комплекс от проблеми и най-вече позволява на растенията да преминат успешно най-опасния период от развитието си.

Пшеницата се нуждае от балансирано торене

Друга важна промяна в технологията на пшеницата е свързана с първото фунгицидно пръскане през пролетта. То трябва да се извърши веднага след излизане от покой и появата на свежа биомаса. Това третиране е насочено срещу болестите на хладното време – коренови заболявания, брашнеста мана и появилата се напоследък при пшеницата Ринхоспориоза, за чието присъствие се отрича, но е доказано в редица региони на страната. Заболяването е едно от най-опасните за пшеницата, защото в рамките на 8-10 дни може да нанесе непоправими щети на посевите в значителни мащаби. Двете пръскания се отразяват благоприятно върху устойчивостта на растенията в по-късните етапи от развитието. През последните години в производството на пшеница навлязоха сортове с уникално високи добиви и качество – над 1000 кг/дка. Всяка грешка или пропуснато мероприятие редуцира възможностите на сорта, а поредицата от спестени мероприятия означават загуба на добив и съответно на пари. Докато пазарните цени не зависят от волята на земеделеца, то добивите са изцяло в неговите възможности, а това не трябва да се изпуска.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изкласяване и цъфтеж на зърното

Орловата папрат е опасен плевел за зимна пшеница и овеса

Числеността на неприятелите до голяма степен зависи от основната обработка на почвата