Време е ЕС да преоткрие своето селско стопанство и своите земеделски производители. Около това мнение се обединиха участниците в Глобалния форум по храните, който се състоя миналия уикенд в Италия. В събитието участваха над 200 представители на 18 страни членки на ЕС.
Според тях не е достатъчно от Брюксел да изпращат чек, когато политическият натиск е твърде голям, а е нужно внимателно да се обмислят най-добрите начини за оползотворяване на държавното финансиране. "Селското стопанство се нуждае от визия, прогнозируемост и прозрачност", заяви Марио Гуиди, президент на Световния хранителен форум на откриването на събитието.
 
Спирачки, а не бездействие на фона на забавянето в сектора
 
През последните 10 години производителността на селскостопанския сектор в ЕС е намаляла с над 10%, алармираха участници във форума. Европа не бива да ограничава действията си до набор от инициативи, целящи да съпътстват забавянето на селскостопанския сектор.  Точно обратното, европейската политическа рамка трябва да се съсредоточи върху въвеждането на динамични и целенасочени икономически стратегии, за да съживи инвестициите по цялата хранителна верига в ЕС. Икономическото измерение на Общата селскостопанска политика трябва да бъде обновено.
 
 
 
Схемата за застраховане като инструмент за управление на риска
 
Новата стратегия трябва да предвиди, че селското стопанство ще изпитва все повече затруднения заради климата и условията на пазарите в бъдеще. Ето защо ще са необходими инструменти за управление на риска, за да се гарантира устойчивостта на мащабния набор от селскостопански модели в ЕС. Това не може да се постигне с един единствен инструмент на европейско ниво, а чрез набор от взаимодопълващи се инструменти, поставящи фермерите в ядрото на решенията в зависимост от индивидуалните им обстоятелства и нужди.
 
Някои от тези инструменти вече съществуват в действащото законодателство на ЕС, други ще трябва да бъдат дефинирани и решени в бъдещите реформи на Общата селскостопанска политика (CAP), посочиха участници във форума.
Във всяка страна-членка, участваща в подобна схема, фермерите трябва да имат право да избират един или няколко от тези инструменти в зависимост от конкретните им обстоятелства.
 
[news]
 
Един от ключовите инструменти за управление на риска е системата за застраховане на селскостопанската продукция, която вече отчасти съществува в сегашното законодателство на ЕС и е изпробвана в някои страни-членки.
Анализът и количествените прогнози показват, че тази система е реалистична, лесна за прилагане в целия набор от полски култури, пасища и лозя и може лесно да бъде финансирана в рамките на текущата Обща селскостопанска политика.
 
В тази посока:
-           прагът от 30% унищожена реколта, при който дадено неблагоприятно климатично събитие в момента се приравнява към природно бедствие според действащото застрахователно законодателство в ЕС, трябва да бъде понижен до 20%.
-          европейското съфинансиране трябва да бъде увеличено от 65% до 80%, за да може то да бъде достатъчно атрактивно.
-          Реформите изобщо няма да са скъпи: 4 млрд. могат да покрият всички фермери в ЕС.
Освен тази базова застрахователна система, фермерите трябва да получат и допълнителни опции:
-          Предпазен спестовен механизъм, който да им позволи да изградят своя индивидуална самозастрахователна система;
-          Колективен спестовен механизъм, като например взаимни фондове.
 
 
 
Технологиите като ключ към нови възможности
 
Технологичните постижения в селскостопанския сектор създават нови възможности за политики в областта на екологията и устойчивостта на европейско ниво. Институциите в ЕС мога да се възползват от огромния потенциал на иновациите, за да изградят прости и ефективни политики и да намалят бюрократичните процедури за фермерите.
 
Солидарност в лицето на предизвикателствата
 
Липсата на солидарност ограничава капацитета на хранителната верига да се справя с предизвикателствата на глобализацията и инвестициите. Новото споразумение трябва на първо място да затвърди важността на Общата селскостопанска политика и върховенството ѝ над общите правила за защита на конкуренцията. Този принцип трябва да се прилага от националните органи за защита на конкуренцията. Нужна е по-голяма прозрачност, включително по отношение на цените и обемите на първото ниво на обработка и крайното потребителско ниво. Договорните отношения трябва да бъдат базирани на по-ясни правила. За да се стимулира сътрудничеството между фермерите и производителите на храни, е необходимо да бъде въведен браншови подход при преговорите за цените и обемите, за да се гарантира по-добро преразпределение на стойността, както когато цените вървят нагоре, така и когато те падат. По отношение на нелоялните търговски практики, трябва да бъдат ясно забранени някои практики и да бъдат въведени предпазни санкционни механизми.