Традиционната българска селекция е от сортове, които имат баланс между качество и добив. Нашите селекционери искат да предлагат на пазара сортове с нормално качество за мелниците и не искат да работят в направление висок добив без качество. Това е един проблем, който трябва да бъде решен, ако искаме да сме конкурентоспособни на пазара, защото друг избор просто нямаме. Това каза Иван Алексиев от Института по растителни генетични ресурси в Садово и ръководител на бюрото за научно обслужване и маркетинг за Фермер.БГ.
 
 
„Хит в момента при житните култури е масовото внедряване на чуждите сортове. Аз имам много опасения по този въпрос, като държа да подчертая, че не упреквам българските зърнопроизводители. На тези цени от 26-28 ст./кг пшеница, те трябва да търсят нещо, което им дава много добър добив“, обясни Алексиев.
 
Той припомни, че чуждите сортове са с ниски хлебопекарни качества.
 
„Никой обаче не дава пари за зърно с добри хлебопекарни качества и това е големият проблем. В България се произвеждат на 5 млн. тона пшеница, като повечето от тези количества отиват за износ. Там качеството като критерий не важи“, добави експертът.
 
 
Алексиев открои и факта, че българските сортове са с по-ниска цена от чуждите, но пък не могат да се конкурират по добиви с тях. 
 
„Земеделците избират чуждата селекция заради добива. Потенциалът на тези сортове осигурява интензивна технология на отглеждане. Фермерите могат да ги торят колкото искат, да ги пръскат, за съжаление нужно е и използването на фунгицид, тъй като тези сортове не са устойчиви на болести. Но пък накрая добивите, които се получават са от 700-800 и спокойно до 1000 кг/дка. 
 
При нас нещата стоят по друг начин, българските сортове имат баланс между качество и добив. Нашите селекционери искат да предлагат на пазара сортове с нормално качество за мелниците и не искат да работят в направление висок добив без качество“.