Добивът от шафран тази година е 150 -200 кг/дка, като за сравнение миналата година средният добив е беше около 30-40 кг. съобщи за Фермер.БГ  председателят на Българската асоциация на производителите на шафран и шафранови изделия (БАПШШИ) Хасан Тахиров. 
 
Причината за това е, че миналата година са сети различни размери луковици на шафранов минзухар. По думите на Тахиров много голяма част от производителите се подвеждат по големината и високата цена на луковиците, а това често се оказва лошо решение, защото е важна възрастта им. 
 
„После ни звънят в асоциацията и ни се оплакват, че половината не са поникнали, нямат цвят и т.н. Самата луковица може да е 5 грама, може да е 25 грама, но най-важното при нея е на каква възраст е“, каза Тахиров. Според него дълголетието на луковиците зависи от полаганите грижи, като те могат да са полезни дори 10-12 години. 
 
„Ако се грижиш добре за тях, те живеят повече години“, отбеляза производителят и добави, че е важно през есента да се направи дълбока оран, а не както често се прави чак през май. 
 
Снимка: bulgariansaffron.com
 
Иначе прибирането на шафрана тази година ще продължи до към 20 ноември, като към момента се отчита, че реколтата е много добра.  
Тахиров каза, че миналогодишната реколта е достигнала цена от 10 000 лв./кг, като най-много български шафран се купува от Дубай. 
 
„Дори хората искат тонове, но ние не все още нямаме това производство. Купува се още от САЩ, а също и от Германия“, добави председателят на асоциацията.  
 
По думите му тя вече има над 3 500 членове, като площите, върху които се сати шафран в страната само от членове на организацията са около 8 500 дка, като заедно със земите на тези, които не членуват в асоциацията, вече наброяват 10 000 дка. 
 
Тахиров разказа и, че тази година на посещение при асоциацията са пристигнали чилийци. Причината е, че държавата там е заделила 4 млн. долара, които са само за отглеждане на шафран. 
 
„Искаха да видят нашите полета и дори сме поканени да отидем в Чили и да разкажем на тамошните фермери“, каза производителят. 
У нас тази култура не се подкрепя от държавата със средства, но по думите на Тахиров, през 2018 г. най-вероятно ще има субсидии и за тези производители. 
 
Снимка: bulgariansaffron.com
 
„Това се налага заради обезлюдяването и демографската криза. Така хората ще искат да обработват наследствените си имоти и няма да бягат в големите градове“, коментира Тахиров. 
 
Работата по прибирането на шафрана е тежка и изисква много труд. „Трябва механизация, защото това иначе е адска работа. В сравнение с тютюна е десет пъти по-леко, но хората се отказват, когато им е трудно“, обясни председателят на асоциацията, но отбеляза, че има много хора, които са готови да започнат да отглеждат шафран. „Но трябва да има подкрепа от страна на държавата“, добави Тахиров.