Д-р Димитър Георгиев е председател на националната Асоциация на Плевенската черноглава овца. Фермер.БГ разговаря с него по проблемите на животновъдството, настоящето на Плевенската черноглава овца и селекция на породата;

 

Д-р Георгиев, Плевенската черноглава овца беше един от акцентите на националното животновъдно изложение. Защо?
Плевенската черноглава овца е българската отечествена порода, успяла да се съхрани в трудните години и това е причината на животновъдните изложения да се акцентира именно върху нея. Плевенската черноглава е порода, удържала и на прехода, и на кризата. Тя е устойчива порода – фермерите я харесват, защото се приспособява добре и в равнинната, и в планинските райони, има млечност, която задоволява изискванията на фермерите, и е с добри месодайни качества. Смятам, че на този етап Плевенската черноглава овца се котира най-добре в страната. Ферми, в които се отглежда тази порода има в цялата страна като най-много са в Бургаско, Сливенско и Старозагорско в Южна България, както и в цяла Северна България. Към момента в Плевенско, например, има между 50 и 70 стопанства, в които се гледа Плевенска черноглава. В страната фермите са над 150, като в тях има 150 – 200 хиляди животни с кръстоските на Плевенска черноглава с други породи.

 

 

Как се води селекцията на породата? И има ли в кризата затворени или продадени ферми?
Селекцията е на ниво и се води от нашата Асоциация на Плевенската черноглава овца. Все още при нашата порода не се е стигнало до затваряне на ферми, но е истина, че има тенденция към затваряне или продаване на ферми – и на овцеферми с други породи, и на кравеферми, като резултат от кризата. Причината е във високите цени на фуражите. Пък нашите ферми не са като европейските. Сериозен проблем, особено при отглеждането на млекодайни животни, е това, че нашите фермери не обработват земя. Трудно е да се гледат животни без земя – животновъдите се налага да купуват фуража за изхранването на добитъка и това прави трудно, често невъзможно, да се осигури издръжка на фермата. Модерно стопанство означава земя в съчетание с ферма – има нормативи, които указват колко земя е нужда за една овца или за една крава.

 

Защо фермерите в България не обработват земя?
Още в началото на прехода беше дадена лоша постановка в животновъдството. Много стопани, които и дотогава гледаха овце, разшириха стопанствата, но без да имат земя. За да се реши този въпрос трябва да се намеси държавата – хората, които отглеждат овце, да бъдат оземлени или да получат земи от държавните фондове. Няма друг начин. Би трябвало фермерите да ползват с предимство земята, общинска собственост, а се оказва, че земята се взема от читалища, арендатори. Нашите фермери не са конкурентоспособни, за да участват в търговете. Същата е ситуацията и с пасищата – ползват се от хора, които нямат ни едно животно.

 

Земеделският министър внесе за одобрение схемите за национални доплащания, които трябва да получите догодина. Достатъчни ли са според вас?
През тази година за първи път субсидирането стигна 40 лева за овца плюс 7 лева по de minimis. Колкото и пари да получим, те все няма да стигнат. Не е въпросът в парите. Проблемите идват от процеси, които в овцевъдството трябва да намерят решение, за да го има този подотрасъл.

На първо място е механизирането доене – ние нямаме ферми с механизация – и за доене, и за хранене, и за почистване на оборите. В нашите овцеферми е денонощен убийствен труд. Това води до отблъскване на хората от този сектор. Липсата на механизация се отразява и на количеството, а и на качеството на продукцията, хигиената в млекопроизводството също не е на нужната висота.

В България имаше преди много години механизирано доене в някогашните овцеферми, които бяха в обществения сектор. Във всеки район на страната имаше модерни ферми – над 20 години в плевенското село Рибен, например, имаше овцеферма с 1 500 животни, сега няма нито една модерна ферма. На някои места в България има частично решаване на проблема в отделни ферми, но това е всичко.

Инвестициите, които трябва да се направят в овцевъдството, и субсидиите, които получават фермерите, се разминават.

 

Колко трябва да са субсидиите, за да модернизирате фермите?
Не става така. Субсидиите стопаните ги ползват, за да си купят фуражи за изхранване на животните, за друго пари не остават. Проблемите са комплексни, говори се за тях, но истината е, че в подотрасъла няма национална стратегия, всичко се прави на парче.

В нашата асоциация имаме петима животновъди, които работят по мярката “Млад фермер”, но въпреки доброто им желание едва успяват с дадените им пари да изпълняват задълженията си по мярката, камо ли да инвестират в механизиране на фермите или пък в закупуване на земеделски земи, с които да си решат проблема с производството на фураж. Много бавно се случват нещата, но много малко хора се решават да ползват европейските програми за модернизиране, защото няма стратегия, която да дава сигурност на този подотрасъл.

 

Подходяща ли е Плевенската черноглава овца за отглеждане в други страни?
Да, тази порода може да се приспособи и да бъде отглеждана във всички страни. Проблемът е, че от съседните страни от 3-4 години породата се изнася нерегламентирано – основно в Румъния и в Гърция. В Северна България търговци минават и купуват животни, които прекарват по техни канали в Румъния. От Хасковско пък цяло стадо от породата беше изнесено в Гърция. Нелегални търговци изнасят наши животни, дори ги показват на изложения без дори марките им да сменят. И се насочват към Плевенската черноглава точно, защото тя е най-устойчивата порода. Иначе няма проблем овце от породата да бъдат изнасяни легално и с всички необходими документи, но сега практиката е друга. Затова и Асоциацията на Плевенската черноглава овца представя породата на европейски изложения, на които също има голям интерес. През ноември ни предстои участие в специализираното изложение в Хановер, където ще представим наши животни.


© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!