Преди окончателното приемане на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2021-2027 г. в Европа се чуват и гласове срещу прилаганата досега система от субсидии за земеделските производители.
 
 
„ЕС инвестира по около 60 млрд. евро в аграрния сектор. Ползите обаче са съмнителни, защото най-големите ферми получават и най-много пари“, отбелязва Дойче Веле в публикация за Аграрния атлас, подготвен от екологичната организация BUND, близката до Зелените фондация „Хайнрих Бьол“ и вестник „Le Monde diplomatique“.
 
Една от критиките гласи: „Който има много, получава още повече!“ Големите аграрни стопанства, които работят на индустриален принцип, получават средно по 267 евро субсидии на хектар. А все повече дребни фермери се отказват. В действителност предложението на Европейската комисия за понижаване на таваните на директните плащания и преразпределяне на помощите към малките фермери е насочено именно към решаването на този въпрос.
 
 
Други възражения са отправени към интензивното земеделие и индустриалното животновъдство в Европейския съюз. Авторите посочват проблеми, свързани с използването на пестициди и с повишената концентрация на нитрати в подпочвените води, която на места надхвърля допустимите 50 милиграма на литър.
 
Авторите на критичния Аграрен атлас отново чукат на отворена врата. Още през есента на 2017 г. ЕК предложи финансовото подпомагане по ОСП през новия програмен период да бъде обвързано с поемането на допълнителни екологични ангажименти.
 
Междувременно редица химикали, включително опасният за пчелите глифозат, бяха забранени за употреба в Общността.
Успоредно с това беше ограничена употребата на антибиотици в животновъдството. Европейските правила вече не допускат използването им като заместител на добрата хигиена във фермите. В ЕС се изпълнява цялостна програма за предотвратяване на антибиотичната резистентност при хората и при животните.
 
Снимка: pixabay.com
 
„Европейците консумират прекалено много и нездравословни храни, а индустриализираното селско стопанство насърчава тази тенденция“, твърдят авторите на доклада. Те изглежда предпочитат да омаловажат специалната подкрепа, която фермерите в Европа получават за своето биологично производство. 
 
От друга страна в ЕС системно се прилагат мерки за правилно етикетиране на храните, така че потребителите да бъдат информирани за наличието на алергени, оцветители, подсладители, консерванти и други добавки, които може да имат неблагоприятен ефект върху здравето.
 
Окончателното приемане на новата ОСП за периода 2021-2027 г. тази пролет ще съвпадне с кампанията за избиране на нов състав на Европейския парламент. На този фон се очакват разгорещени дебати за размера на аграрните субсидии, за тяхното разпределение и за цялостния им ефект в Общността.
 
Следете темата и на cap4us.fermer.bg