Таня Дъбнишка е изпълнителният директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Като човек оптимист и вярващ, че най-доброто предстои- картината в моето съзнание е слънчева и много жива, въпреки че предизвикателствата пред бъдещето на европейското земеделие са много, но пък и възможностите за развитие са много. Виждам родното земеделие като равностойна част от сложния пъзел на европейското селско стопанство, в който всички по настоящем чувствителни за България сектори вече са конкурентни на единния пазар. Делът на сивата икономика се е стопил до рекордно ниски нива, а сложните бюрократични процедури и бумащини са масово заменени с електронни административни модели. Надградили сме запазените традиции и опит в животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство с ефективни управленски и производствени решения. Модернизацията и новите технологии с бързи стъпки повсемествно са станали основата на устойчиви и рентабилни производствени системи, ориентирани към пазарното търсене. Обновяването на поколенията и навлизането на млади хора и семейства е с положителна тенденция, а техният съвременен, иновативен и смел дух е съживил селските райони с нови предприемачески идеи.
 
Между администрацията и сектора има взаимен респект, чиновниците работи в услуга на бизнеса, решават проблеми (а не ги генерират), държавата създава сигурна и предвидима нормативна база, а ние всички сме започнали да виждаме редът, който „върховенството на закона“ създава. Виждам, че е започанало възстановяването на две изключително важни връзки, решаващи за устойчивия напредък на сектора ни, а именно: производство на суровини- преработвателна индистрия и наука-образование-бизнес. Освен крайната картина виждам и пътя, който предстои да извървим- определено няма да е лек и сигурен. Едно е категорично ясно- трябват подготвени, знаещи, мислещи, целеустремени и вдъхновени хора, работещи ръка за ръка в интерес на общата кауза. Трябват мъдри ръководители, отстояващи националния интерес, прилагащи последователна и прозрачна политика, които да вземат смели и справедливи решения, които да разбират и работят с пулса на бизнеса. Незибежно ще се наложи да се разделим и с някои романтични илюзии, свързани с пдпомагането на сектора.
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
- Истинта е, че не го избрах. Родителите ми са лекари, нямахме роднини или близки от този сектор, като дете не съм имала и „село“ дори, а и това не е от онези детски мечти да станеш лекар, учител, балерина и т.н. Винаги съм проявявала афинитет към природните науки, а интересът ми към сектора започна да се оформя по време на студентските години. Първото най-осъзнато решение, както Вие се изразихте за „кариерно развитие“ в тази област може да се каже, че е кандидатването ми като докторант в Институт по почвознание „Никола Пушкаров“ през 2002г. От тогава всичко е благоприятно стечение на обстоятелства и усърдна работа от моя страна, което ме кара да вярвам, че това е моето призвание.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Много са и един от тях е, че трябва спокойно да приемаме обстоятелствата и хората такива каквито са, дори и да не сме съгласни с тях. Те се променят, ние се променяме- „има време за всяко нещо под слънцето“. Ако имаме идеи и искаме нещо да подобрим, трябва да намерим верни съмишленици и да действаме- упорито, последователно, безотказно и мъдро. Вярвам в екипната игра и че силните екипни играчи са тези, които могат да преведат отбора през всички препятствията по пътя до постигане на успех. Да, добрата идея идва в ума на един, но реализацията и успеха са плод от уменията, знанията и старанието на всеки един от отбора.    
 

- Кое Ви амбицира?

- Много неща ме амбицират и мотивират- жаждата за общия просперитет, радостта от успеха на човека до теб, достойните съмишленици в нашия бранш, отговорността какъв пример даваш, мисълта какво оставяш на поколението след теб, свободата да направиш избор, нерешените секторни проблеми, предизвикателството да „извадиш“ от човека доброто, какво ли не...  

 

- Как подбирате хората, с които работите?

- От настоящата си позиция в организацията не мога да си позволя да правя подобен избор и се налага непрекъснато да балансирам. Просто внимавам на кой и за какво мога да се доверя- както се казва „всичко изпитвай- дръж доброто“. Установила съм за себе си, че от всяка среща и от всеки човек има какво да науча и имам какво да дам, независимо дали е непознат, приятел, съмишленик или пък противник.  

 

- Как се прави успешен агробизнес в България?

- Иска ми се да мога един ден да отговоря на този въпрос с репликата „като играеш по правилата“, но при толкова нерешени проблеми със сивия сектор, нерегламентиран внос, неравнопоставеност на вътрешнообщностни доставки, административни злоупотреби с власт, непредвидимо законодателство, недостатъчна инфраструктура и пр.- към момента не мога да го заявя. Категорично ясно е обаче, че успешен агробизнес в България се прави с мотивиран и подготвен екип, с много всеобхватни знания и отдаденост, от предрпиемачи визионери, с хъс, с адаптивни умения и интуция, ориентирана към пазара. Трябва да сме горди, че в страната ни и във всеки един сектор има толкова много достойни агробизнесмени и толква успешни фермерски фамилии.