Недялка Михова е пчелар вече 25 години. В момента отглежда 220 пчелни семейства, разположени около добричкото село Прилеп. Въпреки че Добруджа е известна с равнините си, районът на почти обезлюденото село е заобиколен от хълмове, гори и долини, далеч от промишлени замърсявания и големи земеделски масиви. За дългогодишната си пчеларска дейност стопанката е получила редица отличия от изложения, форуми и бизнес организации. Категорична е обаче, че това са награди за пчелите.
 
 
От кога сте в пчеларството и защо?
Пчеларството за мен е един особен етап от живота ми, който започна от детството ми и е до ден днешен. Още от малка бях близо до пчелите и ги познавам. В моето семейство нямаше така интензивно развито пчеларство, но в определен период се отглеждаха пчели. Впоследствие от хоби се превърна в едно много сериозно занятие. Днес продължавам със същия жар и хъс да работя. През 1994 г. заедно със съпруга си купихме първото пчелно семейство. Отглеждаме пчелите като дечица и може би по тази причина те се отблагодаряват добре. Те ни помогнаха и в тежък момент. Умножавахме ги и всичко започна да се случва.
 
Сами ли се справяте с грижите за 220 пчелни семейства?
В момента работим заедно със семейството на дъщеря ни Полина. Внуците ни са тук – Ния, Тея и Борис. Радостта ми се крие във факта, че малките растат сред природата, на чист въздух, близо до пчелите и техните полезни и вкусни продукти. Дъщеря ми остави професията си на строителен инженер, кариера у нас и в чужбина и се върна заедно със съпруга си и децата в Добруджа. Това се случи след като реализирах своята мечта да изградя Медена къща, която освен че представлява своеобразен музей на пчеларството, изисква много работа по пчелите и пчелните продукти. Дори и малките се включват в процесите и аз съм много доволна, че се учат на труд и виждат резултатите от постигнатото. 
 
Разкажете ни за сбъдването на тази мечта – изграждането на Медена къща.
Започнахме през 2013 г., когато купихме терена в село Прилеп. Избрахме го заради факта, че е много далеч от цивилизацията. Тишина, чист въздух, спокойствие, гори и поточета – запазена красива частица сред хаоса, който ни заобикаля. Съвместно с местната инициативна група разработихме проект и лека-полека нещата започнаха да се случват. През април 2014 г. договорът беше подписан. 
Искаме да отдадем заслуженото на пчелните семейства и на техния неуморен труд. Една трета от храната, която консумираме, е плод на опрашителната им дейност. Представете си трапезата ни без плодове, билки, зеленчуци и т.н. И това е само част от проблема. 
 
Как се справяте с ежедневните проблеми, с които се сблъсквате?
Работа и проблеми много, но аз не се отказвам. Оптимист съм. Това ми е заложено по природа, за мен чашата винаги е наполовина пълна, а не празна. В противен случай нещата няма да се случват! Именно при пчелите решавам проблемите си. Те много ми помагат, техният свят е невероятен – ред, дисциплина, чистота, това е един невероятен цялостен организъм, който работи перфектно. Работата на пчелина не може да се нарече работа, това е вид удоволствие, защото зарежда!  
 
Какво е състоянието на пчелните семейства в момента?
Откакто пчеларствам, не е имало година с толкова сериозна суша. Пчеларите със сигурност ще вземат участие в подпомагането на пчелните семейства. Но няма да има паша, няма да има какво да събират. Давам за пример следното - вчера исках да си събера първите стръкове коприва, но тя е суха. Не е свежа като пролетно зелено растение. Това за мен е сериозният проблем, който много ме притеснява. Има една българска поговорка: „Дебел сняг, дебел комат и много мед”.  
 
Как презимуваха пчелите?
В момента пчелните семейства са много развити в сравнение със същия период на предходните години. Това от една страна е добре, но от друга не. Все още не знаем дали няма да има изненади и резки застудявания. От друга страна се очертава суша и това ще бъде сериозният проблем. Почти нямаме зимна смъртност при нас. Вече трябва да започнем да подхранваме, за да направим армия. 
 
Какво Ви мотивира да продължавате?
Пчеларството е удовлетворение от това, че днес моят ден е минал прекрасно сред природата и пчелите. Доволна съм, когато си легна уморена. Това ме крепи.