В стопанството на Милена Раева, в село Лазарци в Еленския Балкан, има 6 млечни крави, 6 телета и 15 овце. Като три от кравите са от породата Българско късорого говедо. Идеята й е да успее да увеличи броя на кравите от тази порода. Започва да се занимава с животновъдство през 2013 г. Милена има около 20 дка собствени пасища и смята, че е важно да се чете и да се намират нови начини за развитие. 
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Ако животновъдството ни се движи с тези темпове, които са в момента, не го виждам. За другите сектори не мога да говоря. Причините са няколко. Едната е  изкупните цени на месото и млякото, защото няма възвращаемост инвестицията, която се прави. Друга причина е наложените ограничения за малките стопанства в европрограмите, в субсидиите. 
 
Аз искам да кандидатствам за малка, бутикова мандра, тъй като сме в планински регион, до 6 крави сме освободени от доказване на продаденото количество мляко. Затова и ги държа толкова и заменям увеличаването на стопанството с овце. Надявам се те да станат до 60, поне за толкова имам възможност. Не се тревожа от болестите, които се появиха в последния месец, защото сме в планината и сме далече от всякакви други стопанства. Най-близкото до нас животновъдно стопанство се намира на около 5 км и има овце, но и те не контактуват с никой друг. 
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор? 
- Завършила съм Институтът за международен туризъм в Бургас и имам 15 години стаж в областта на хотелиерството. Идеята ми е да си построя малка база за настаняване, в която гостите да консумират домашните продукти, които произвеждаме. Така се случиха нещата, че финансовите ми възможности не са достатъчни и идеята се развива бавно. Кандидатствах по мярка 6.3  за стартова помощ за животновъдството и така успях да си купя кравите. 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Обичам животните и на първо място човек трябва да обича тази работа. Тя не може да се работи как да е и не може да го прави кои да е. 
 
- Кое Ви амбицира?
- Да постигна това, което съм си задала като цел и заради което съм тръгнала в тази посока. Защото има перспектива в съчетаването на туризъм и животновъдство. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Много трудно. Това е най-големият проблем. в животновъдството хората, голямата част от тях, полагат неквалифициран труд и дори хората от малцинствата, които преди години работеха това, сега не искат. Много е трудно да случиш на човек, който да се отнася добре със животните, да не ги ругае, защото те усещат и разбират всичко.  Човекът, който ми помага в стопанството го намерих по чиста случайност и с нас е четвърта година. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Трябва да се постигне някакъв затворен цикъл, какъвто се старая да направя. Рецептата за успешен агробизнес, според мен, е в ограмотяването и образоването на хората, които се занимават с това нещо.