Сестрите Леда и Юлкие Сюлейманови имат птицеферма в заветското село Сушево за отглеждане на бройлери с капацитет 40 000 броя. Нейната работа стартира през февруари 2018 г. 
Това е единствената птицеферма в Североизточна България с този капацитет, построена на гола поляна. Двете сестри дълго време са работили в държавни институции, но животновъдството винаги ги е теглело към себе си. Започват да отглеждат овце и кози като хоби, което съчетават са работата си. Постепенно хобито, обаче се превръща в бизнес, който двете сестри до днес градят с любов. Леда ни разказа за общата им работа. 
 
 
 
- Накъде отива, според Вас, българското селско стопанство и как се измени то в последните 5 години?
В сектора на земеделието съм от студентството си -  1998 г., още когато родителите ми се насочиха от търговия към земеделие. Работехме около 3000 дка земя със собствени машини, закупени още в началото на демокрацията. Тогава годините в земеделието бяха много трудни, нямаше още субсидии и подпомагане от държавата. В  животновъдството - по-точно - в овцевъдството се впуснах от 2003 г., тогава работех в ОД „Земеделие“ град Разград като старши експерт. 
 
Съмишленичка ми бе моята по-малка сестра Юлкие, която  работи в ИАРА Разград като гл. инспектор. Изградихме си голямо стопанство за овце, така си уплътнихме времето основно с работа. Отглеждахме около 250 броя овце, и 100 броя кози, 300 кокошки, ходехме и на работа. През последните години Европа насочи доста средства към българското селско стопанство, което „съживи”  и мотивира фермерите.
 
- Кое е най-голямото предизвикателство, с което се сблъсквате в работата си?
И двете с Юлка сме много темпераментни и упорити. Няма работа, с която да не сме се сблъскали и в повечето случаи се справяме сами. Работата за нас  винаги е  била предизвикателство. Посрещаме новостите с отворени обятия, каляваме се с трудностите.
 
- Кое Ви мотивира да подължавате да се занимавате с агробизнес?
Трудно е да се обясни - защо две дами с ред други възможности са в един от най-тежките сектори. Защото, както и вие знаете, агробизнесът не е никак лек.  Бих казала - любовта към корените, любовта към родината, любовта към работата! Идеята -  младежта да инвестира в селските райони. 
 
- Защо се насочихте към птицевъдство? Как решихте да се развивате в този сектор?
Поради възможността за пълна автоматизация при интензивно отглеждане на пилета, минимална човешка заетост, добри икономически показатели и най-вече - сигурни пазари, се ориентирахме се към птицевъдството. 
 
- Какво е мнението Ви за аграрното образование в България?
Имайки предвид, че секторът не е „преходен” бизнес и се оформя като „ядро” на бизнеса в България, смятам, че  има и ще има нужда от достатъчно компетентни  и образовани хора, и следва да се набляга на подготовката на млади кадри. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България? 
Ще отговоря общо за бизнеса –„Зад всеки неочакван успех се крие поне десетгодишен труд”.