Ивана Мулджове е адвокат. През 2002 г. специализира в областта на земеделското законодателство в частност в регулацията на сектор Вино. Като главен юрисконсулт на Изпълнителната агенция по лозата и виното и впоследствие юрист на Националната лозаро-винарска камара участва в разработването на ключови нормативни актове и други оперативни документи. През 2010 г. основава специализирана юридическа кантора "Вино", където упражнява юридическата практика и до днес. Тя е член на Управителния съвет на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП).
 
 

- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?

- Голямата ми надежда е в много краткосрочен период българската политическа система да преосмисли отношението си към базовата структура в земеделието. Да се отдаде приоритет на малките и средните земеделски стопанства. Безспорно всички данни показват, че устойчивостта в сектора зависи от поддържането на дребните производители. Всяка друга структура на земеделското стопанство се оказва, че не само не е полезна за неговата организация, а и напротив - в дългосрочен план дава твърде много негативни отражения върху редица други сектори. Най-пряко засегнат от това е хранителният сектор. Знаем проблема за храните и тяхното качество, знаем и проблема за контрола върху храните. Моята визия за българското селско стопанство след 10 години е възстановяване на силата на малкия земеделски производител и неговото правилно и устойчиво позициониране на пазара. 
 

 

- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?

- Връзката ми със земеделието е доста опосредствана и най-вече е свързана със същинската ми страст в сектор Земеделие – виното. Аз се занимавам изключително приоритетно с винарско законодателство и с регулацията в сектор Вино. Връзката ми със сектора беше плод на една щастлива случайност, която ми даде възможност да развивам моята адвокатска практика встрани от т. нар. скучна юридическа професия. Винарското законодателство е нещо изключително интересно и безкрайно разнообразно с препратки към различни други подсектори. За мен земеделието е спасителният пояс в скучната юридическа практика. 
 

 

- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?

- Когато човек се заема с нещо ново, е изключително самонадеян и убеден, че има много знания и умения, че може да реформира системата от начало до край. Оказва се, че това не е така - системата е устойчива и преди да започнеш да даваш ценни съвети, някои от които непоискани, трябва да бъдеш много задълбочен в практиката, която се е прилагала преди теб. Приемствеността е изключително важен момент в земеделието. Няма ли приемственост се губи ценен опит, който след това ще се наваксва години наред. Моят много важен и първи урок беше това – приемственост във всичко, което се е случвало, дори и в негативните практики, защото те също са уроци и трябва да бъдат познавани, да се знаят и да не се забравят. Другото важно нещо е, че трябва да бъдеш смирен спрямо себе си и собствените си възможности, да имаш висока самокритичност, защото това те спасява от много неуместни поведения и грешки. 
 

 

- Кое Ви амбицира?

- Амбицира ме увереността ми, че това, което предлагам като решения в момента, е правилно в дългосрочен план. Хората гледат в краткосрочен план - не виждат никаква полза, струва им се неуместно, ресурсоемко – както финансово, така и на лични усилия.  В дългосрочен план то задължително дава резултат. Това беше и мотивацията ми заедно с Мъгърдич Хулиян да поемем по стъпките за учредяването и регистрирането на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП). Абсолютно убедена съм, че каузи, които в краткосрочен план изглеждат напълно загубени, в дългосрочен план са печеливши. Това ме амбицира.
 

 

- Как подбирате хората, с които работите?

- Нямам лично изградени критерии, за да подбирам хората. Облагодетелствана съм от съдбата, защото хората, с които ме среща, се оказват подходящите. Това, че работя с правилните хора, е големият ми професионален и житейски късмет. Когато започвам работа с някой, случаят показва дали той вярва в идеята, или не, всичко се случва по естествен начин.
 

 

- Как се прави успешен агробизнес в България?

- Това е изключително трудно начинание. Успешен агробизнес се прави с много кураж. Това са хора, които имат специфичното българско заинатяване - да правят нещо напук на обстоятелствата. Не мога да кажа, че административно, политически или нормативно има някакъв вид подкрепа. В известен смисъл онези, които се занимават с този бизнес, го правят против обстоятелствата. Селското стопанство е за устойчиви и мотивирани хора.