Десислава Кунева е биопроизводител от град Шумен. През 2009 г. наследява 33 дка земеделска земя. Създава две градини с трайни насаждения – орехи и шипки. След реализирането на проект по мярката за млад фермер по Програмата за развитие на селските райони, стопанката се насочва и към биологичното производство. През 2017 г. вече има сертификат за биопродукция от орехи и шипки. Градината от 33 декара се намира в шуменското село Панайот Волово.
 
 
Каква беше изминалата стопанска година? 
С една дума – не много добра. Имаше много дъждове, които се отразиха върху количеството на продукцията. Добихме по-малко орехи, по-малко шипки, т.е. имахме слаба реколта. В същото време не ни удовлетворява изкупната цена. И аз, и колегите ми се оплакваме от един сериозен проблем.
 
Въпреки че изкупната цена е много ниска, крайният потребител плаща много за стоката ни. Между нас и клиентите стоят търговците или прекупвачите, които всъщност вдигат нашата цена повече от двойно. Така нашата стока, в случая както е при мен от шипки или орехи, става много скъпа, недостъпна за потребителите. Търговците печелят много повече от нас, въпреки че ние произвеждаме. Големият проблем е, че между производителя и крайния клиент няма връзка и от това само губят и двете страни. 
 
Това ли е едно от предизвикателствата в работата Ви?
Това е едно, а са много. Като производител на биологична продукция искам тя да стига до крайния потребител. С високите цени, които се формират не от нас, а след продажбите ни, това става трудно.
 
Влагам от себе си много - труд, време, усилия, разходи, за разлика от прекупвача. Затова търся пряка връзка с потребителя. А защо не и формиране на групи в социалната мрежа, макар че лично аз имам горчив опит с това, сблъсках се с недоверие, остри думи и нападки. 
 
Какви други трудности срещате?
Трудностите са много, тъй като сама се справям с градината. Установих, че дребните производители страдат най-много от бюрокрацията. Например ако искам да продавам шипки в Добрич на фермерския пазар, нямам право да пакетирам стоката си. Има един куп изисквания за това. Ако искам да направя шипки по 250 грама пакетчета, трябва да имам цех по съответните изисквания, с нужните етикети. На практика, за да продам стотина килограма шипки, аз трябва да вложа няколко хиляди лева, а ще спечеля много по-малко. 
 
Започнаха ли все пак хората да ценят биологично чистото производство?
Да, все повече се търси чистата храна, започнаха хората да обръщат внимание на произхода й, но все още има недоверие. Твърде много се спекулира с „био” и „еко”.
 
Ефективността на един биопроизводител, ако спазва всички изисквания, спада. Когато не третирам, не използвам химикали, добивите ми са ниски. Но аз съм приела тази кауза, тази лична мисия да не тровя природата и съответно – хората и не се оплаквам. Защото чистото производство води до чиста и здравословна храна. Все още обаче потребителите на качествената и чиста храна са по-малко от останалите. 
 
Кои са най-ценните уроци от вашата практика?
Човек се учи постоянно и това е първият урок. Доволна съм, че засадих 400 орехови дървета и 3000 храста с шипки. Доволна съм, че всяко едно растение е минало през ръцете ми. Доволна съм, че ги отглеждам без да вредя на околната среда, на почвите и на водите в региона. В това намирам смисъл, затова всичко, с което се занимавам, е подчинено на това мое вътрешно убеждение. Харесва ми да съм близо до природата, радвам се на това, което тя дава, доставя ми удоволствие. Искам да оставя добра следа след себе си.
 
Как виждате бъдещата си дейност? Ще разширявате ли стопанството си?
Не, за разширение не мисля. Ако не бяха субсидиите за биопроизводство и по СЕПП, трудно щях да продължа. Това ме крепи. Иначе нямаше да покрия никакви разходи по градината с шипки и орехи, да не говорим за приходи. Ако тази подкрепа за биопроизводство приключи някога, аз не знам какво ще се случи с мене. 
 
Може ли да се прави успешен агробизнес в България?
Може, макар и трудно. Важно е да изпитваш удовлетворение. Лично аз намирам смисъл в това, което правя – да отглеждам чиста продукция, да не вредя на природата и да пазя човешкото здраве. Движа се от собствената си съвест и мога да спя спокойно.