Антоанета Иванова се занима с отглеждането на лозя от 2005 година. Стопанството й се намира край Свиленград, където има 200 декара лозови масиви.
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
Дано да е на едно по-високо ниво. За 12 години много неща се промениха, но това не е достатъчно. Надявам се заплащането да е по-високо, а произведеното да се продава на цени, които заслужава, за да може да се увеличават и добивите. Дано след 10 години не се налага да внасяме, а да произвеждаме повече и да съумеем да запазим българското.
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в сектора?
е съм го избрала аз, то мен избра. Съдба.
- Кое Ви амбицира?
Когато си създал нещо, не може с лека ръка да го захвърлиш. Трябва да се бориш, за да продължаваш. Така постепенно със всяка изминала година ще имаш по-добра реколта, по-хубава цена. Лозята са трайни насаждения, това не е зърно, не можеш да кажеш тази година няма да сея. Гледаме напред и всичко, което сме направили до момента ни амбицира.
- Как подбирате хората, с които работите?
Как да ги подбираме, ние нямаме право на избор, за да подбираме. Освен ромите няма друга работна ръка, много рядко идват българи да работят.
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
Винаги трябва да разчиташ единствено на себе си. Да обичаш това, с което се занимаваш, защото в земеделието няма работно време, няма събота и неделя, а понякога няма и празници.
- Как се прави успешен агробизнес в България?
Много интересен въпрос, но не знам как да отговоря. Когато разбера ще кажа първо на вас.