Какви са слабите и силните места на говедовъдството в България и какво може да се подобри в този сектор. Доклад на тази тема връчиха от Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) на зам.-министър Лозана Василева по време на първото изложение за животни и фермерски храни „Фермер Експо Раковски 2017“. 
 
 
Според изпълнителния директор на съюза – Михаил Михайлов, в доклада няма точни и преки предложения. 
„Това е един доклад за размисъл. Да се видят къде са слабите места в момента на говедовъдството. И съответно министерството, с техните екипи, с много институти, които ги има, да направят някаква програма, да започне дебат, да започне стратегия за говедовъдството. Ние не можем, защото нямаме такъв потенциал. Ако можехме, щяхме сами да си направим програма. Това е по-скоро една покана за дебат по въпросите на говедовъдството“, каза той. 
 
Михайлов посочи някои от главните проблеми, които стоят пред фермерите, занимаващи се с говедовъдство. 
„Много трудно се влиза в схемите за субсидиране. По-скоро за изпълнението им. Много проверки. Страхотен административен натиск. Хиляди тетрадки трябва да се попълват. Може ли да си представите, че трябва фермерът всеки ден да пише в една тетрадка, че си е измел обора и фермата? Това е ненормално нещо. Който го проверява, да отиде да види дали е чисто, но трябва да я пише, защото като дойде проверката, става нещо страшно“, категоричен е той. 
 
Друг проблем, според Михайлов, са наредбите. Според него са излишно дълги и сложни. За да могат фермерите да се справят с тях, им трябват консултанти, което също е разход за стопанина. 
 
По изчисления на браншовиците един фермер губи около 30 часа на месец в попълване на документи. 
„Ние непрекъснато говорим да намалим себестойността на млякото, а караме фермера да се занимава с глупости. Трябва да се правят, но да бъде някак по-облекчено“, обясни Михаайлов. 
 
Следващото нещо, което е залегнало като проблем в доклада, е за държавната профилактична програма. 
„Четвърта година не могат да решат въпроса. Юли месец не можем да ваксинираме животните. На етикетчетата пише до края на март. Млечността пада, има аборти. Това е също другия въпрос. Засягаме и някои помощи, които трябва да се осигурят чрез държавната профилактична програма. Ние не откриваме Америка. Хората го правят“, каза Михайлов. 
 
 
Той посочи като пример как миналата година в Чехия е проведено като държавна помощ изследване на цялото поголовие за мастит.
„Внасяме искане за допълнителна профилактична програма. Който иска. Има заболявания, които не са в държавната, но има други, които не са. Иска да ваксинира против някакво заболяване – 50 на сто държавата, 50 на сто – той.
 
Селекцията – изключително важен въпрос. Не можем да продължаваме с тия куфарчета. Хората са на светлинни години. Трябва да се отива на селекция по генетична стойност на майката. Има нови неща, които се прилагат по света и са и за нас. Трябва да отиваме и към сексирана семенна течност, също държавна помощ. Ако има се дадат по 20 лв. – половината за дозата, ние ще обменим за две години облика на България. Ще я напълним с „Холщайн“. По изискванията за селекционните програми не можело кръстосване. Защо да не може кръстосване?
Еднократно, заложено схемите на организациите. Това, което прави целият свят – да се подобри определен признак“, коментира изпълнителният директор на НСГБ. 
 
 
Според него трябва да се реши и друг въпрос – колко крави минимум трябва да гледа един фермер, за да може да изхранва семейството си и съответно колко литра трябва да получава
„Румъния го реши – 50 крави. Освобождават ги от данъци, който направи 50 крави. Да кажат – 50 крави е модулът за България, трябва да получава 6000 кг мляко от крава“, добави Михайлов. 
 
За необходимостта от стратегия и планиране в говедовъдството се обяви и Рангел Матански. 
„В момента се говори какво ще се случи след 2020 г. Ние как можем да говорим за след 2020, като ние не знаем наистина на какъв хал е нашето животновъдство и къде искаме да бъдем  след 2020 г. така че за нас е важно да водим този разговор, да начертаем насоките и да знаем какво искаме и какво искаме да постигнем.
 
Защото при всяка стотинка, която излиза от МЗХГ под формата на субсидии, подпомагане, се разгаря един много жесток дебат дали автохтонните да вземат пари, дали продуктивните породи да вземат пари, по колко да вземат, какво да докажат, как да го докажат?“, отбеляза той.  
 
Според него в момента, с доказването на количеството мляко, се върви в правилната посока. 
След 2020 г. всеки говори, че субсидиите ще намаляват като размер. Това означава, че ако колегите не са постигнали по-добри икономически показатели, те ще фалират. Разликата дали ще фалират през 2007 г., 2012 г. или 2019 г. за мен е никаква. Това е агония, която рано или късно ще свърши. Така че ние трябва да знаем в каква посока да се развиваме, за какво да се дават парите и какво искаме да постигнем. Това е важното за нас“, добави Матански.  
 
Според него Наредба 3 няма да докара фермерите до фалит. 
„Защото ако ти не си постигнал това мляко за тези животни, ти си фалирал – разчиташ само на субсидии. А както каза, субсидиите ще намаляват. Т.е. ако не можеш да защитиш 2 тона за животно и 4 тона за животно под селекция, на база разходите, които имаш за това животно, ти вече си фалирал“, посочи младият фермер и добави, че от това освен фермерите, губи и икономиката, тъй като тези пари влизат в нея.
 
 
„Същото е за качеството. Беше много горещ и жесток дебатът за показателите за качеството. Но тук проблемът е, че то никога не е било стимулирано. В Америка дават допълнително пари, когато млякото е под определени показатели микробиология. И там самите преработватели стимулират фермерите да се развиват, защото плащат на протеин, плащат на по-чисто мляко и реално те вадят по-добър рандеман, т.е. нещата са свързани. В България ние плащаме на литър, няма значение какво е млякото“, допълни Матански. 
 
Според него проблемът ще се реши като се включи в стратегията, защото към момента се действа на парче – една година се има изисквания за микробиология, следваща – за производство на глава.