България няма позиция за това какво да се прави при кризи, като млечната криза от миналата година. Другите държави имат утвърдени програми и са по-подготвени. 
 
 
Това е киселата равносметка от миналогодишните проблеми в сектор "Мляко" според изпълнителния директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) Михаил Михайлов. Пред Фермер.БГ той обобщи изводите за говедовъдството за десетгодишнината от членството на страната ни в Европейския съюз (ЕС). 
 
По думите му през този период много от нашите фермери са живели със заблужнението, че проблемите на Европа не могат да ни засегнат, но именно проблемите в сектор „Мляко“ са доказали обратната теза. 
 
 
Според Михайлов все пак има позитиви от участието ни в европейското семейство. 
„За 10 години влязохме в европейските програми и започнахме да използваме европейските и националните средства. Друг е въпросът, че те бяха на половина по-малко от на старите европейци, а на пазара трябваше да се мерим с тях. Това не беше най-доброто решение, сега малко се пооправиха нещата. Може да се каже, че малко се увеличиха средствата и поне последните няколко години, датите, които обявят, че ще дават тези пари, се спазват почти на 100 процента. Така хората могат да си правят сметка“, коментира Михайлов.
 
Според него около 30 процента от сумите не са отишли при подходящи фермери, които да развият работата си и да постигнат високо ниво. 
„Това се дължи на липсата на стратегия за развитие на говедовъдството“, категоричен е изпълнителният директор на НСГБ.
Според него подобна стратегия трябва да се формулира на всеки 4 или 5 години и при изпълнението й да се изгражда нова, която да е предвид моментното състояние и бъдещите очаквания в сектора. 
 
 
Михйлов счита, че кризата от минатала година е ударила много жестоко стопаните и доста от тях, тези, които не са хлопнали кепенците, все още се възстановяват от нея. 
Цена от 30-35 стотинки на млякото е ясно, че не може да покрие себестойността на продукцията, но анализите на съюза сочат, че едва ли в скоро време цената на млякото ще падне под 60 стотинки. 
 
Според Михайлов трябва да се обърне внимание и на млекопреработвателите и по думите му е важно те да помогнат на стопаните, каквато инициатива е предприета в Германия. 
Друг проблем, който е възникнал през годините от членството ни в ЕС, е високото ниво на бюрокрация и административен натиск, които се оказват над фермерите. 
 
 
„Последните няколко години съм свидетел как фермерите хвърлят много време да се занимават, за да покрият нормативите, които им налагат програмите. Нямат време да си гледат работата. Намаляват броя на стопанствата и върху тях се изсипва цялата власт на държавната администрация“, категоричен е Михайлов и допълва, че има адски много дребни проблеми, които не са решени, като маркирането на животните. Откъсването на говедовъдите от работата им са и напрегнатите проверки, които се правят в стопанствата. 
 
„Една проверка на голяма ферма – 500 крави, например, коства на фермера 700 литра по-малко мляко, една седмица докато го възстанови, една –две умрели крави и две-три контузени крави. Това е резултатът от проверката, за да се заснемат номерата на тия 500 крави. И това нещо става понякога по два пъти в година. Когато се предложи на проверяващите да дойдат да поверяват в доилната зала, те казват, че работното им време е от 9 часа. Канят ги тогава за следобедното доене. Те обаче казват, че са до 5 часа на работа. И започват едни истории, които дори американците в прерията не ги правят  – ловят се крави с ласо. Този административен натиск не е само при проверките. Ако една крава умре и екарисажа не работи или не може да стигне до не се ходи през големи мъки“, обяснява шефът на съюза. 
 
Според него през последните 4 години говедовъдите са свидетели на неефективно изпълнение на профилактичната програма. 
 
„Непрекъснато ни се извиняват, че обществените поръчки са спирачка. Сега ни убедиха, че последното закъснение се дължи на сключването тригодишен договор и чакаме да видим дали тази година, както е заложено, всички мероприятия ще свършат в края на месец май или в най-добрия случай до юни. Този път, ако не стане, ветеринарната служба трябва да бъде закрита, защото работи срещу фермерите“, каза той. 
 
 
Според него закъсняването с ваксинацията за син език също е донесла загуби. 
 
„ В тази връзка НСГБ предложи във всяка ферма да се направи анализ на маститите. Също така и анализ на храненето на животните. В същото време перфектна апаратура стои в лаборатории и институти и не се използва, защото няма кой да плати консумативите. Предлагаме също две дози семенна течност да бъдат платени от държавата. Мога да се хвана на бас, че ако 2014 г. отчитаме 3 750 литра средна млечност, 2020 г. млечността ни ще бъде 3700 литра. Би трябвало да вдигаме минимум по сто литра на година, и за 6 години трябва да приключим с 5000 средна млечност. А ние ще бъдем на същото ниво, като повече от половината ни крави няма да ги има“, каза Михаил Михайлов, който обърна внимание и на качеството на кадрите в говедовъдните стопанства. 
По думите му там е пълно с хора, които са неподготвени да вършат тази работа. 
 
„ Какъв е проблемът да се вземат чужденци? Има украинци, молдовци, които са готови да дойдат и да работят в нашите ферми. Животновъдите много добре знаят с какви хора се работи. На всеки 6 месеца работниците се сменят. Една от причините за фалита на фермите, които са с 50 до 100 крави е именно поради тази причина, защото фермерите не могат да си вършат работата – три дена е в града да си оправя документи, три дена е на полето да събира фураж и кога да влезе във фермата тоя човек“, коментира Михайлов. 
 
Липсата на дискусии също е голям проблем според Михайлов. Според него по всеки въпрос, всеки месец трябва да има срещи с фермерите. Една от важните и наболели дискусии трябва да е за маркирането на номерата, тъй като и в момента се обсъжда наредбата. По думите му фермерите трябва да се съберат и да кажат какви проблеми имат с маркирането. 
 
Според Михайлов доброто бъдеще на говедовъдството се крие в приемането на факта, че това е бизнес, а не социална политика за подпомагане на фермерите. 
Въпреки това според него държавата трябва да се включи активно в подпомагането на животновъдите. Една от предложенията на НСГБ е да се въведе доброволна ветеринарна практика. 
 
 
„Ако фермерът иска да си направи профилактика във фермата против някоя болест, съответно трябва да има държавна помощ, която да не е на сто процента, но да му се плати част от профилактиката. В момента има 7-8 заболявания, за които държавата не може да направи на сто процента профилактика, но нашето предложение е да се даде възможност на хората, които решат да го направят, все пак да им се подпомогне с някаква сума“, каза той и допълни, че най-належащо е да се направи концепция за действия при кризи. 
 
„Анализите казват, че няма да има такова нещо, но никой не знае какво ще стане. Ние трябва да си запазим този брой крави, който имаме в момента. Трябва да се запазят тези 100 000 души, които работят в сектор „Мляко“ и, разбира се, трябва да си увеличим продукцията. Това трябва да бъдат задачите ни за 2017 година“, обясни Михаил Михайлов.