Каква трябва да е насоката през новата година в българското земеделие, какви са пропуските в индикативната програма за тази година и какво очаква кооперациите? Разговаряме с председателя на Националния съюз на земеделските кооперации в България Явор Гечев. 
 
- Къде трябва да стигнем 2017-а?
- Това е малък период от време. Усещането на хората е, че земеделието е простичка селска работа. Може да не е сложно да гледаш люти чушки в саксиите на балкона, но като макроикономика, като процеси и взаимосвързаност с другите сектори е много сложна история. За да настроим тази машина да работи трябва да се започне от поземлена реформа.
 
 
Няма икономически субект, какъвто са кооперациите, който да може да контрактува толкова земеделска продукция, колкото е необходима на една от големите вериги. Това няма как да стане, като трайните насаждения трябва да са на едно и също място, няма напоителни съоръжения и т.н.
 
А и трайните насаждания трябва да ги гледаш 3-4 години, докато започнат да плододават. Без гаранция за пазар. Като имаме предвид, че не сме сами за себе си, а сме част от Европа, определени сектори не могат да реагират сами. Пазарът е изкривяван от европейските подходи. Всяка намеса на европейска политика е водила до кризи някъде в ЕС. Субсидията не бива да е основния доход на земеделския производител. Основният доход трябва да е от продажбата на селскостопанска продукция. 
 
Субсидии
 
 
- Само че на практика се получава точно обратното. Хората си чакат субсидиите. Защо? 
- Защото на практика в този рамков период, правилата са свирени и са за 7 години. Съответно западните фермери получават много повече пари. Това не е само през европейските средства.
 
Всяка държава има право да нотифицира и държавни помощи от бюджета си по формулата, че колкото е по-голям БВП, толкова повече можеш да нотифицираш държавни помощи. Ние имаме най-малкия БВП. Дори да имаме доброто желание да дадем много повече пари, нямаме как да го направим, а и нямаме откъде да ги вземем.
 
За какво равноправие говорима, а трябва да има и кохезия. Хората са си прави да си искат парите. Защото е такава конюнктурата в Европа, че единственото, което могат да искат е повече субсидии, за да могат да се доближат до поне сходни резултати на тая среда, която има в Европа. 
 
 
В момента сме в уникална ситуация. Ако този път пропуснем, ще е поредното национално предателство, което ще докара много повече проблеми. Ние сме пред прага на осъзнаването, че Европа не може да продължи по същия начин. След 2020 година пари ще има.
 
Бюджетът за земеделие ще се запази, но тук е въпросът какви са българските приоритети и как не сме някакъв резервен играч в тоя европейски отбор. А трябва да сме и по-умни, за да можем с по-малкото ресурс да направим същия резултат.
 
Тук трябва да видим имаме ли мнение като държава за тези неща, а ще питаме ли и сектора. Ще налагаме ли собствените си идеи, при все, че 2018 г. сме държавата, която ще води тази политика в сектора. 
 
Приоритети
 
 
- Какви трябва да бъдат приоритетите ни?
- Искам да видя политика, която да е по-справедлива. Едно от предложенията ми е – най-голямото и най-малкото подпомагане в Европа да не надминава 30 процента разлика. Но това да не е само за европейските средства, а и за националните доплащания. Големите държави като искат солидарна Европа да не ни ползват просто като пазар, а да ни оставят малко и да дишаме.
 
30 процента са транспортните разходи, по-ниските работни заплати при нас, което е по-голямо равноправие. Принципно е правилно да е нула и да няма разлики, но това не е възможно. Но нека да направим така че това 30-процентно правило да е една от политиките, която държавата да отстоява. 
 
 
Държавата е интересите на всички нас. Тя трябва да отразява националните приоритети и да съобразява баланса между големи и малки. Не е нужно всеки да е агроном, експерт по еврофондове или да знае всички регламенти наизуст, да ги тълкува или да знае огромните наредби в министерството. Това не му е работата. Той трябва да произвежда хубави картофи, домати, пшеница…  Не изповядвам това, че колкото по-малко държава, толкова по-добре.
 
Всяка държава на запад пази интересите на собствените си фермери, а в България това не го виждам. Истината е, че голяма част от проблемите вътре в държавата като политика си ги причиняваме ние. Ние си определяме приоритетите по ПРСР. Обаче като се погледне програмата и наредбите, не изглеждат едно и също нещо. 
 
Индикативна програма
 
 
- Какво мислите за индикативната програма за тази година? 
- Не мисля за нея. Бих направил нещо съвсем друго. Първо има забележка от ЕК, че няма гаранция по отношение на изпълнението на индикаторите на програмата. Каква е логиката да пускаме най-апетитните мерки първите две години и какво ще правим с трудноусвоимите мерки през следващите пет години?
 
Вече няма да имаме инвестиции в земеделското производство и в преработката. На базата на тази национална стратегия, която трябва да я има, да се оценят приоритетите, да се отворят на порции – до максимум 20 процента, различните мерки и то всичките едновременно, защото работят в симбиоза.
 
Трябва да се направи анализ дали се изпълняват приоритетите и нещата, които си написал в програмата. Това трябва да е динамична система, която да имаш варианта да самокоригираш собствените си грешки. Ние не се направили анализ на първия прием, а отваряме втория. Трябва да има плановост и буфери в програмата.
 
Първите години не са проблем за усвояване, особено при тази проектна готовност. След 2-3 години с вас ще си говорим как и колко пари губим от еврофондовете и защо. Именно заради планирането. Изпукахме инвестиционните мерки и сега ще мислим за гарантирането на тяхното усвояване през банкови и финансови инструменти.
 
Просто продължаваме стихийното харчене, без да мислим какъв е ефектът от това. Трябва да гледаме колко стопанства са станали устойчиви, колко малки са станали средни? Имаме ли ръст и разнообразяване към други продукти. 
 
Бъдещето за кооперациите
 
 
- Какво предстои за кооперациите и докъде стигнахте със закона? 
- Надявам се хубави неща да предстоят на кооперациите. Кооперациите ясно осъзнават, че по този начин не можем да продължаваме. Има редица проблеми по отношение на кооперирането. Пускат се някакви виртуални стимули по отношение на кооперирането. Каква е правната форма на организация на производители? ООД.
 
И какво се различава то от всички останали? Защо нямаме общ закон за кооперациите? Защо правим специализирани сдружения за напояване със специализиран закон, като това си е чиста форма на кооперация или воден синдикат. Защо кооперациите, които съществуват да не могат да изпълняват функциите на водни сдружения, като трябва да правят друго дружество от същите 500 член-кооператори.
 
Няма логика в това нещо. Моделът на сегашните кооперации отдавна е остарял. Например трябва да сключваш договори за аренда със собствените си член-кооператори. 
 
За закона това, което продължаваме да правим е ангажиментът, който предварително сме обявили – до април месец ще имаме драфт на закона със всичките добри европейски примери, които са приложими за България, но не просто да привнесем опит. Април месец тръгваме да го обсъждаме вътре в самите регионални съюзи на кооперациите.
 
Ще поканим, който иска да се включи, за да се опитаме самия сектор да се разбере сам за себе си. Не е идеята да се правят пак ТКЗС-та. Напротив – цяла Европа е на кооперативен принцип. Това са структури от бъдещето, не от миналото. След дебатът вътре в сектора, ще седнем и ще го говорим с управлението на държавата, каквото и да е то. Защото трябва да има устойчивост на политиката.