Осем организации в сектор „Животновъдство“ изразиха своето „категорично становището за запазване на действащите към момента модулирани ставки по схемата за обвързано подпомагане в говедовъдството, овцевъдството и козевъдството“. Това стана ясно днес, по време на среща на организациите в село Арбанаси, Великотърновско.
 
 
Напрежението в сектора се нагнети след като Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) предложи за нотификация равния условия за подпомагане по всички схеми за обвързаната подкрепа в животновъдния сектор, чрез доказване на реализация. Срокът за промени в схемите беше 1 август, а новите моменти ще се прилагат от Кампания 2019 г. Изменят се редица моменти, като ключово се оказва отпадането на модулираните ставки.
 
Животновъдните организации, които представляват общо 3006 души, стопанисващи 71 800 крави и 222 000 овце, излязоха с декларация, която беше изпратена до министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и до Министерски съвет. Във вторник представителите на организациите ще проведат среща със зам.-министър Вергиния Кръстева. 
 
Организациите настояват за среща, за да се изясни въпроса „защо в противоречие на европейската политика за подпомагане на малки и средни ферми се пренасочват средства към единици ферми, които открай време се опитват да прокарват лобистки текстове в действащи наредби“. Животновъдите настояват и за спешни промени в Закона за животновъдството, касаещи представителността в Консултативния съвет и неговите правомощия.
 
Фермер.БГ разговаря с Атанас Атанасов, председател на Националната асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал (НАРМС), който представлява 80 фермери, с около 4500 животни.
 
„Модулираната ставка трябва да бъде запазена, тъй като оказва много положителен ефект върху средното и дребното фермерство в България. Това, което е изпратено като нотификация противоречи и на европейски ценности, и на европейска политика за пренасочване на средства към дребно и средно животновъдство за сметка на единици ферми, които искат да приберат по 20-25 лв. от всяка една крава, принадлежаща на средните и дребни фермери, за да ги сложат в джоба си.
 
 
За жалост в министерството нещата стоят така, че точно тези хора прокарват лобистки текстове, с помощта на висшестоящите чиновници и зад гърба на целия бранш, ги изпращат в Брюксел. Ден преди да бъде изпратена нотификацията в Брюксел, беше разпратено експертното становище на МЗХГ, че ставката ще бъде модулирана. Това беше и желанието на по-голямата част от фермерите. На следващия ден, когато нотификацията вече беше изпратена в Брюксел, текстът е променен и тя отпадна“, обясни Атанасов.
 
По Схемата за млечни крави под селекционен контрол бюджетът е около 37 млн. лв. За 2017 г. тези средства са взети от 11 500 животни. На практика сумата, която трябва да се преразпредели към средните и дребни животновъди е 1 млн. 400 лв., обясни Атанасов. Именно това е и сумата, която искат да приберат около 10 фермери в България в момента, добави още той.
 
Зам.-министър Вергиния Кръстева коментира в интервю за Фермер.БГ защо бюджетът за млечни крави намалява от няколко години насам. 
 
„Да, взели сме от този бюджет – това са млечни крави, обикновено, стоково производство. Оттам сме взели, защото анализът, който е направен, показва, че там броят на животните намалява и може би много от животните се прехвърлят в другата схема, която е за животни под селекция. По тази причина сме запазили нивото на подпомагане каквото е било до момента и разликата я прехвърляме, защото месодайните направления – и обикновените, и селекционните, бяха ощетени през 2017 г. и вероятно същото ще се получи в 2018 г. 
 
Всички промени са по настояване на близо 28 организации от бранша в това направление – животновъдство. По тяхно искане е направено това нотифициране, в този вид“, обясни зам.-министър Кръстева пред камерата на Фермер.БГ.
 
Осемте структури обаче са на друго мнение.
 
„Да, има подписано такова становище от 28 браншови организации. Болшинството от подписите на председателите на тези организации обаче са хора, които не са уведомили своите членове. Освен това, не знам, ако тези хора свикат събрание и кажат какво са подписали, дали ще продължат да бъдат председатели. Някои от тези организации са и кухи такива. Те, за жалост, са представители на Консултативния съвет по животновъдство, който също е създаден, за да се полза при приемането на такива наредби – един вид да се покаже, че е минал процес по консултации с бранша“, коментира от своя страна Атанас Атанасов.
 
Животновъдните структури са категорични, че ако не се постигне консенсус, са готови да предприемат протестни действия.
 
Декларацията е подписана и изпратена от:
1. Асоциация на развъдчиците на черношарената порода в България – гр. Русе  590 члена, 40 000 крави
2. Асоциация за развъждане на кафявата порода – гр. Севлиево - 88 члена, 5000 крави 
3. Национална асоциация за развъждане на Монбелиард и Симентал - 80 члена, 4500 крави
4. Асоциация за развъждане на Българско родопско говедо и Джерсея – гр. Смолян
100 члена, 5800 крави
5. Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България - 103 члена, 6000 крави
6. Южна животновъдна асоциация – гр. Кърджали - 65 члена, 500 крави, 1000 овце
7. Национална асоциация на животновъдите - 200 члена, 10 000 крави, 3000 овце
8. Национална овцевъдна и козевъдна асоциация - 1780 члена, 218 000 овце и кози 
 
На 11 август, още редица организации на производители и овцевъдни и козевъдни асоциации от страната подкрепиха исканията на животновъдите и изпратиха още една декларация до министър Порожанов. Общо подписаните в нея са 34 организации на производители на месо и мляко, както и асоциации, съюзи и сдружения в сектора.