Белгийското издание Mondiaal Nieuws публикува подробна статия за ситуацията с поземления пазар в Румъния, където, за разлика от Унгария и Полша например, никога не е имало ограничения върху покупката на земеделска земя от чужденци. 

На лов за земя са не само фермерите в северната ни съседка, но и предприемачи и инвестиционните компании от чужбина. Обрисувахме частично обстановката при румънците, предлагаме на вниманието му останалата част от статията, която допълва картината. 

Сложи линк към първия материал 


В Румъния цената на земята расте най-бързо, сравнено с където и да било другаде в ЕС.

„Фактът, че спекулантите и трейдърите търгуват с румънската земя като стока, е ужасен. Румънските собственици губят властта над бъдещето на земята си. Първоначално тя се концентрира в ръцете на субсидирани акционерни сдружения. След това „пазарът“ решава, ръководейки се от политическите сигнали, за какво ще се използва земята“, казва той.

„Това не се различава кой знае колко от времето на комунизма. Румънското село се превръща в колония на световния пазар. Вземете като пример биоенергетиката. Изведнъж политиците и пазарите решиха, че трябва да я развиваме. Утре може да решат друго. Ние искаме суверенни локални икономики вместо агроекспортен модел“, продължава Атила Соч.

За да ликвидира парцелирането,  румънското правителство стимулира дребните земевладелци да продават земята си, но не защитава местните купувачи на земя от конкуренцията от страна на богатите чуждестранни инвеститори.

А бедното по европейските стандарти население на Румъния няма причина, поради която да се съпротивлява срещу изкупуването на земята.

„Не съжалявам, че продадох земята си, тъй като получавам пенсия от едва 190 евро на месец“, казва Тител Станич.

Представителят на RWA Reiffeisen Agro Romania Джанвинто Панталео на свой ред казва, че съжалява за диспропорциите в румънското селско стопанство, но концентрацията не земя той определя като оръжие срещу китайските агрогиганти, които в противен случай ще монополизират цяла Европа.

„Зърнената мафия“

А гиганти идват не само от големия Китай, но и от малкия Ливан. Фирмата „Мария Груп“ принадлежи на Джихад Ел Халиф, третия по големина земевладелец в Румъния, които притежава 20 000 хектара.

Благодарение на връзките си със социалдемократическата партия, наследница на комунистическата, която тогава е била на власт, ливанецът с румънски паспорт взема под аренда едно от най-големите държавни стопанство непосредствено от правителството през 1991 г. В момента произвежда 300 000 тона зърно на година. Всичките му компании взети заедно носят около 7 млн. евро печалба на година. 

„При това плаща на работниците минимална заплата“, оплакват се те. Наскоро е купил нови 1000 ха. Сред местното население бродят слухове за криене на данъци и непрозрачна структура на другите компании на ливанеца.

През 2006 г. германската инвестиционна компания  „Атон Груп“ инвестира 200 млн. евро в създаването на румънския филиал „Атон Трансилвания“. Купува ферма в село Каран за 12 млн. евро с германски капитал и европейските фондове (Специална програма за подкрепа не селското стопанство и развитие на селските райони, която действала, когато Румъния била още кандидат за влизане в ЕС). Фермата включвала мелница и 40 хил. ха земя. Впоследствие Румънското бюро за разследване на организираната престъпност и тероризъм обвинява румънския управляващ директор на Николаус Ман в подкупване на съдии, измами със средства, получени от европейски фондове, и разхищаване на 33 млн. евро на „Атон Груп“.

Ман влиза в затвора за 15 години, а „Атон Трансилвания“ е в банкрут. Мелничарският комплекс стои пуст 4 години. SIFI TM Agro, свързан с втората по големина инвестиционна компания на фондовия пазар на Румъния, го купува през 2015 г. Компанията е владение на кипърци и ливанци, свързани с „Мария Груп“. Освен това последната купува от „Атон Трансилвания“ 3000 ха земя за 10 000 евро. Освен това ливанците владеят част от румънското пристанище Костанца.

През 2011 г. Ел Халиф признава, че е правил измами и е криел данъци. Румънското бюро за разследване на организираната престъпност и тероризъм оценява размерите на престъплението на 30 млн. евро и обявява Халиф за член на организирана престъпна групировка. През периода 2008-2013 г. тази група, която в Румъния наричат ливанската зърнена мафия, получава 7,3 млн. евро субсидии от ЕС.

Сред румънските фермери се развиват единици


Румънските фермери отглеждат предимно зърнени култури, тъй като те се търсят на експортните пазари.

„Чуждестранните компании купуват и изнасят зърното, а Румъния купува готови продукти от други компании. Това не е ли глупост?“, казва младият фермер Влад Роска.

„Поради това решихме не просто да продаваме реколтата си на чуждестранните компании, а да я преработваме у нас. Благодарение на дотациите за млади фермери от европейския бюджет, създаваме съвременна животновъдна ферма. Предложихме на друга животновъдна ферма да се присъедини към нас. Роди се идеята да бъде създаден кооператив и да се продава готова млечна продукция. Преди две седмици започнахме производството. Така че румънците също се засилват. Но бавно“, допълва Роска. Той е пример за относително успешен румънски фермер, който е продължил делото на баща си.

Влад Роска е само на 24 години. Той е изключение. Само 7% от румънските фермери са под 35-годишна възраст.

„Баща ми купи фермата, когато бях на 12 години. Всеки ден ме водеше на полето. Поради това не завърших образование като агроном – учих се на нивата“, казва фермерът.

Неговото семейство е разбрало, че самостоятелността и независимостта от чуждестранните компании е ключът към оцеляването.

Бързото покачване на цените на земята обаче е проблем.

„Не би било лошо, ако румънското правителство определи някакви ограничения за чужденците“, казва Роска. В същото време правителственият доклад на Европарламента препоръчва да се свалят ограниченията за свободно движение на капитала.

„Международните холдинги концентрират земеделските земи, жизнеспособността на селския сектор намалява, европейският модел на семейно фермерство изчезва, а младите нямат достъп до създаването на ферми“, казва в свое изследване нестопанска аналитична организация от Холандия, подготвено по поръчка на Европарламента. Като причина е признато съчетаването на свободното движение на капитал, сравнително ниските цени на земята, корупцията при приватизацията на държавните стопанства и европейските селскостопански субсидии. 

В Европейския съюз 84% от фермите са семейни, докато в северната ни съседка те все още са 99%. Половината от тях обаче разполага с малко земя, което автоматично не им дава право на субсидии. Селскостопанските компании, които в ЕС са 3% от общото количество ферми, владеят половината земя и получават 70% от субсидиите. В Румъния такива компании са 0,4% от общото количество. По този показател страната е най-контрастната в ЕС.

1/3 от земеделските земи вече са в ръцете на чуждестранни инвеститори. Ако в близко бъдеще не бъдат създадени алтернативни работни места, това ще доведе до ръст на безработицата и емиграцията. Докладът извежда следния извод: най-голяма бедност има там, където има най-голяма концентрация на земя.

Германците в Румъния

Един румънец дал под аренда 27 ха земя на германската компания „Кампо Нова“, работеща в Румъния от 2009 г. Дошли тежки времена – по резултати от 2016 г. компанията отчела загуби в размер на 1,2 млн. евро.

„Те винаги просрочват плащането на арендата, поради това се обърнах към съда. Исках да разваля договора с тях, но ми казаха, че не мога, тъй като баща ми е подписал анекс, в който се казва, че наследниците също ще отдават под аренда земята на германската компания. Баща ми беше стар. Те дори не са му дали да прочете договора“, оплаква се румънецът.

Фирма „Агро Сантана“, които се рекламират като „Купуваме и взимаме под аренда земя“, принадлежи на германското семейство Гросман.

Един от работниците разказва: „Моите родители дадоха земята под аренда на Гросман“. Сега аз работя на тази земя като наемем работник. Те основаха първата си ферма в Румъния през 2004 г., влагайки средствата, спечели от селско стопанство и имоти в родината им. През първите 10 години те преимуществено влагаха парите в купуване на достатъчно земя, за да подадат заявление за субсидии. Те купиха едно бивше държавно стопанство. Акционерите им позволиха да вземат под аренда от местното население 300 ха годишно. Всяка година за закупуване на земя и техника имат бюджет от 300 000 евро. Освен това инвестираха в селско стопанство и имоти в Чехия.

През 2010 г. в региона се появи конкурент на германците – отново немски – „Тар Фарминг“. Един от местните фермери със средно голяма ферма си спомня: „Двете компании купиха всичко, което можеше да се купи. Ако местните можеха да дадат на търг не повече от 5 000 евро за ха, те вдигаха цената до 10 000“.

„Тар Фарминг“ създава компанията „Тар Инвест“ заедно с няколко фонда. През 2009 г. „Тар Инвест“ създава в региона още една компания – „Ню Холщайн Фарминг“, която година по-късно продава акциите на компанията „Глобинвест“ от ОАЕ, регистрирана в емирата Рас ел Хайм, където корпоративният данък е нулев. Когато спекулативното изкупуване на земя от двете компании покачиха цените на земята, „Тар Фарминг“ премина към съседното село, където купи бивше предприятие. Сега там обработва 8 000 ха земя.

Това е война за земя и Румъния е бойно поле. По-малко богатите са в неизгодна ситуация“ – казва един от местните фермери. В стопанството му нищо не се е променило от 7 години. Годишният му доход е 55 000 евро, докато този на „Агро Сантана“ възлиза на 1 млн. евро.

„Стартовият ми капитал бе заплатата в града, никакъв друг капитал, натрупан от имоти. Започнах да обработвам почвата с коне. Ако земята струваше 5000 евро/ха, можеше да разширя стопанството. Цена от 10 000 евро/ха е нереалистична. Който има повече земя, получава повече субсидии, следователно и повече печалба“, разказва румънски фермер.

„Големите компании имат повече преимущества по време на преговори за консолидация на земя и благодарение на по-високата доходност могат да предложат по-висока аренда, отколкото аз. Ако арендодателите решат да продадат земята, арендаторите – същите тези големи компании, имат приоритетно право да я купят“, добавя той. Освен това големите компании използват посредници, които обикалят от къща на къща и предлагат на собствениците на земя пари за нея, те получават 100 евро/ха комисионни при реализирана сделка“, допълва фермерът.

Земята е последното, което имаме. Ако я загубим, ще станем роби“, казва Симеон Будю, собственик на фирма „Агромек“, която има 1000 ха обработваема земя. Той няма на кого да предаде фермата си като наследство. Децата му ще продадат земята, за да си построят къща или да си купят кола. Те искат да отидат в чужбина, както направиха много от сънародниците им.

„След 10 години тук няма да има малки ферми. Стотици хиляди хектари и никакви фермери: само индустрия“, казва Будю.

Повече субсидии, облекчен достъп до кредити и ниски процентни лихви по тях – това са нещата, които може да стимулират румънските млади хора да продължат фермерското дело на родителите си, вместо да емигрират. В момента всичко това получават германските компании. А през това време в Германия живеят над 550 хил. румънци. Тяхното количество всяка година се увеличава със 120 хил. Това е най-бързо растящата група граждани от ЕС в Германия.