Готов е проекта за нов Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. Пълният текст на проектозакона вижте тук
 
 
Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува за обществено обсъждане проекта, който експертите на ведомството предлагат след едногодишен дебат за необходимостта от обединяване на цялата законодателна уредба за собствеността и ползването на земеделските земи. Най-смелите очаквания бяха, че законодателната и изпълнителната власт заедно ще изработят Кодекс за земята – акт с по-голяма юридическа сила.
 
По замисъл новият закон трябваше да замести действащите Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), правилниците за тяхното прилагане и част от наредбите, които имат отношение към прилагането им.
 
„Изводите от анализа сочат, че е необходимо да бъде създадена организирана и последователна цялостна уредба на поземлените отношения, която да преодолее недостатъците на настоящата регламентация, чрез систематизиране на материята, премахване на противоречията в отделните актове и въвеждане на нови норми, които отразяват актуалната обществено-икономическата ситуация в страната“, обясняват мотивите към проекта.
 
 

Дефинирани са основните понятия – „земеделско ползване“ и „поземлени отношения“. 

 
Експертите припомнят, че по време на обсъждане в Комисията по земеделието и храните тази есен беше предложено да се разшири обхватът на законопроекта, като в него се уредят собствеността на земеделските земи, арендните отношения, както и опазването на селскостопанското имущество, тъй като действащият Закон за опазване на селскостопанското имущество от 1974 г. е неприложим, поради смяната на обществените отношения и модела в България. След дебат беше решено срокът за подготовка и внасяне на законопроекта от Министерския съвет в парламента да бъде удължен до 28 февруари 2019 г. 
 
„В допълнения проект е присъединена уредбата на собствеността върху земеделските земи и на договорите за възмездно ползване на земеделските земи – за аренда, за наем и за съвместно обработване. Добавена е и осъвременена регламентация на опазването на селскостопанското имущество. Съответно се предлага отмяната на Закона за арендата в земеделието и на Закона за опазване на селскостопанското имущество“, уточняват мотивите.
 
Експертите отбелязват, че и в новия закон ще има ограничения за придобиването на земеделски земи от чуждестранни физически и юридически лица, включително и за лицата, свързани с офшорки. 
 
 
„Създаден е механизъм за защита на земеделските земи като ограничен ресурс и национално богатство, като се предвижда след придобиването на право на собственост върху земеделски земи, приобретателите да не могат да променят тяхното предназначение, за срок от 7 години, като се предвиждат и изключения“, допълва докладът.
 
Ограничена е продължителността на договорите за ползване под аренда. Предвижда се тя да не превишават 10 години, а когато площите са заети с трайни насаждения - 30 години. 
 
„Целта е да се постигне по-добър баланс в отношенията между собствениците и ползвателите на земеделските земи чрез избягване на дългосрочна обвързаност с неизгодни договори, включително сключени от съсобственици с незначителен дял, каквато негативна практика бе широко разпространена“, обясняват експертите.
 
Предвижда се и изискване за минимален 5-годишен срок на арендните договори и за сключването им от съсобственици, притежаващи повече от половината от общата земя. 
 
За договорите за наем и за съвместно обработване не е въведено правило за минимален срок. Те могат да се сключват от съсобственици, притежаващи повече от 25% от собствеността върху земята, като за неуредените случаи се препраща към разпоредбите на Закона за собствеността.
 
 
Проектът разписва административни процедури за създаване на масиви за ползване, без да се засяга правото на собственост, доброволната комасация на земеделските земи с промяна на правото на собственост, регистрацията на актовете за ползването на земеделските земи за целите на подпомагането по схемите за плащане на площ, специализираната карта и регистри.
 
С оглед на регулиране на обществените отношения по повод на земеползването като основа на селското стопанство, в националните законодателства на страните от ЕС се прилагат основно четири вида мерки: насочени към защита на ползвателя, на собственика -ползвател, на собственика и за предотвратяване на раздробяването на земеделската земя.  
 
В проекта е уредена доброволната комасация на земеделските земи с промяна на правото на собственост. Уедряването представлява обединяване на земеделски  имоти по споразумение на собствениците въз основа на план за уедряване с цел да се преодолее раздробеността на поземлената собственост и се създадат предпоставки за повишаване на ефективността на ползването и опазването на земеделските земи.
 
Предвидено е уедряването на земеделските имоти по собственост да се подпомага от държавата чрез оказване на методическо ръководство от Министерството на земеделието, храните и горите и безвъзмезден обмен на данни между органите по поземлени отношения и Агенцията по геодезия, картография и кадастър и службите към нея.
 
 
В проекта е предвидено задължение за общинските служби по земеделие да регистрират в информационна система на МЗХГ представените актове за ползване на земеделските земи (договори, административни, съдебни и други правни актове, които доказват притежаването на право, включващо в съдържанието си правомощие за ползване на земеделската земя), както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени при спазване на изискванията за форма. 
  
Въведен е нов подход за гарантиране правата на собствениците на т. нар. „имоти - бели петна“ – задължение за всеки участник в процедурата, на когото със заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“, с която са одобрени масивите за ползване, са определени „имоти - бели петна“ или части от тях, да представя запис на заповед за дължимата сума. Когато участникът не е представил запис на заповед в определения срок, директорът областната дирекция „Земеделие“ изменя заповедта, като изключва участника от процедурата, освен ако е заплатил дължимата сума в определения срок.
 

Предложен е ред за изплащане на сумите за ползваните „имоти - бели петна“ на техните собственици.

 
В проекта е уреден редът за определяне на размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината. Предвидено е средното годишно рентно плащане да се определя от комисия за областта, назначена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, в левове на декар, според начина на трайно ползване на имотите. Средната стойност на средното годишно рентно плащане се изчислява на база всички договори за периода от 20 януари на предходната година до 20 януари на текущата година, регистрирани в общинската служба по земеделие, за съответното землище.
 
Предвижда се промяната на начина на трайно ползване на имоти, включени в обхвата на специализиран слой „Постоянно затревени площи", да може да се извършва само след тяхното изключване от слоя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по реда. 
 
Разписани са правила за ползването и разпореждането със земите от Държавния поземлен фонд (ДПФ), както и със земите в бившите стопански дворове. 
 
Предвижда се възможност за земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд да се ползват след търг или без провеждане на тръжна процедура по пазарни цени, като са определени минимални 5-годишни срокове и максимални 10-годишни срокове за отдаване под аренда за отглеждане на едногодишни полски култури. За създаване и отглеждане на трайни насаждения срокът е до 30 години, като ще има възможност и за удължаване.
 
При отдаването на земите от държавния поземлен фонд под наем или аренда чрез провеждане на тръжна процедура, е променен срокът (от 31 март на 15 февруари на текущата календарна година), до който министърът издава заповед за откриване на търга за следващата стопанска година.
 
Предвижда се отпадане на конкурсната процедура за отдаване под наем или аренда на земи от държавния и общинския поземлен фонд.
Срокът за обществено обсъждане на проектозакона е до 16 януари 2019 г.