През последните седмици нотифицирането на схемите за обвързана подкрепа, които ще се прилагат през следващата година предизвикаха полемики в сектора. Намаляването на бюджета за оранжерийното производство дори доведе до сериозно недоволство в бранша. Какво точно се променя и дали контролът върху т.нар. „субсидаджии“ ще се затегне, разговаряме с ресорният зам.-министър Вергиния Кръстева. Подробности гледайте във видеото
 
 
- Кои са новите моменти в предложението на министерството за нотифициране от Европейската комисия?
- По схемите за животни основната разлика е това, за което настояваше и бранша – да бъдат равни условията за всички - всеки да доказва това, което произвежда. Нотификацията вече  засяга и животните с месодайно направление – от тези животни вече също ще се търси реализация, която да бъде доказана с финансови документи, които са изброени в Закона за счетоводството. Другият голям проблем беше доказване на реализация от автохтонните породи.  С тази нотификация е предвидено и тези породи да доказват реализация на месо и мляко. 
 
Другото, което е ново, е отпадане на модулираната ставка по всички схеми – както за говедата, така и за овцете и козите. При говедата беше до 250 животни една ставка, по-ниска ставка над 250-тото животно, като това засяга двете схеми за селекция - месодайни животни под селекция и млечните животни под селекция. При овцете беше до 300 броя овце по-висока ставка, над 300 – по-ниска ставка. Това в момента е премахнато. Като изчислението показа, че при новия модел на подпомагане разликата при овце и кози ще е 2 лв., а при говедата – 18 лв.  
 
- Бюджетът за млечни крави намалява от няколко години насам. 
- Да, взели сме от този бюджет – това са млечни крави, обикновено, стоково производство. Оттам сме взели, защото анализът, който е направен, показва, че там броят на животните намалява и може би много от животните се прехвърлят в другата схема, която е за животни под селекция. По тази причина сме запазили нивото на подпомагане каквото е било до момента и разликата я прехвърляме, защото месодайните направления – и обикновените, и селекционните, бяха ощетени през 2017 г. и вероятно същото ще се получи в 2018 г. 
 
Всички промени са по настояване на близо 28 организации от бранша в това направление – животновъдство. По тяхно искане е направено това нотифициране, в този вид. 
 
- При плодовете и зеленчуците?
- При плодовете, единственото, което сме направили е намаление на добивите, които се търсят за реализация на продукцията. Друго нищо не е пипано по тази схема. Считаме, че все пак това са трайни насаждения, които не се променят в годините според размера на субсидията и разни други условия. 
 
При полските зеленчуци и при оранжерийните зеленчуци имаме разместване на бюджети, което всъщност напрегна бранша. В тази връзка утре (7 август - бел.ред) сме ги поканили в 11:00 ч. на среща, за да им покажем как и какво сме смятали. Всичко това е работено заедно с тях, но все пак да покажем нашите данни и да обясним какво показват те. Специално при оранжериите има много различни разходи на декар.
 
 
Говоря за отопляемите оранжерии. Там се говори за разходи от 20 000 лв./дка до 40 000 лв./дка. Ние отчитаме, че има отопляеми и неотопляеми, но въпросът е, ако това са разходи за отопляеми оранжерии, те дали работят целогодишно – дали работят през зимата или започват да произвеждат през пролетта. Тогава разходът за отопление би бил различен. Ние сме работили с 29 000 лв. разход на декар за отопляеми оранжерии и с 2 800 лв. за неотопляеми оранжерии. Това са разходите по нашите технологични карти и затова утре искаме да проведем още веднъж диалог по тази тема, за да изчистим това, ако има неясноти. И просто да постигнем консенсус. 
 
- Чуха се мнения, че технологичните карти не са актуални и са на основата на прогнозни, а не на реални данни. 
- Технологичните карти, които сме ползвали, са по „Агростатистика“. Работихме заедно с  Института по зеленчукови култури „Марица“ и технологичните карти се обновяват всяка година по данни от земеделските производители. Ако нещо там не е коректно, това е защото такива данни са ни предоставени на нас. Въпреки това в комуникация с бранша, ние сме определили тези реални разходи за производство.
 
Имахме представено едно писмо от Института „Марица“ - Пловдив, което е изготвено за бранша. И в него бяха определени разходи на декар. По нашите технологични карти обаче се получаваше друго. Направихме съвместна среща с доц. Ганева от института и уточнихме къде, какво се разминава. Разбира се, в едни разходи, изчислени на декар може да има много повече пръскания с препарати, което не го прави всеки и да кажем, че те работят с едни максимални разходи и това представят като разход за тяхното производство, а може би не правят всички тези пръскания в годината. Давам просто пример. 
 
- Намалението на бюджета се наложи поради факта, че на срещите, които имахме с бранша, се обединихме около мнението, че ще търсим еднакво ниво на подпомагане спрямо разходите за производство. По схемите за зеленчуци направихме групиране на култури по приблизително еднакви разходи за производство. Те не са точно еднакви, имат малка разлика, но ние сме ги групирали по еднакви разходи и сме получили тези пет групи. 
 
При тях изчисленият индикативен размер на подпомагане за 2019 г. за полско производство е 11,5%, а за оранжериите – 21%. Тук се вижда два пъти по-висок дял на подкрепата при оранжерийното производство в сравнение с полското производство. 
 
- Обаче се появи и проблемът с картофите, за които се смята, че ще са новите тикви, както и лука. 35 000 дка с тази култура са сертифицирани в БАБХ, но ДФЗ субсидира 110 000 дка. Защо тази разлика от площи не се сертифицира?
- Не е заложено в тази схема да има изискване да минават регистрация в БАБХ. И е нормално това разминаване. След като тази тема беше поставена на обсъждането, направихме консултация с БАБХ, прочетохме и внимателно и закона в тази му част. Така  установихме, че на регистрация не подлежат дребни и средни производители, които произвеждат за собствена нужда картофи и които продават на местните пазари. 
 
- Но получават субсидии. 
- Те имат право на тази субсидия. Това го коментирахме на тази среща – какво очакваме ние, ако въведем това ограничение – да изпаднат от подпомагане едни хора, които имат по 2-3 дка картофи, на които това им е поминъка. Мисля, че това, което браншът има предвид, специално по темата картофи, е, че площите там наистина нарастват. Картофите все пак са една основна култура, но това, което коментирахме е, че има площи, които се засаждат и не се прибират.  Необходимо да залегне изрично като текст в нотификацията, т.е. тази тема все още не е затворена за нас. Обсъждаме и различни варианти и с ДФЗ по въпроса какви допълнителни контроли можем да въведем. Едното искане на бранша беше да се следи приход от декар по култури. 
 
 
- По 400 лв./дка минимум. 
- Да. Трябва обаче да бъде обосновано защо точно 400 лв., но тази идея наистина не е лоша и единственото притеснение е, че това допълнително би затруднило администрирането на тези схеми. Т.е. ние да включим още една допълнителна контрола. Единият вариант за контрол, който обсъждахме беше допълнителни проверки от страна на техническия инспекторат на фонда във връзка с прибиране на реколтата. Другият вариант е отчитането на приход. В комуникация с НАП сме обменили информация, че вероятно има недобросъвестни земеделски производители. Но темата за момента е отворена. Трябва да бъде установен начинът на прилагане. 
 
- Спокойна ли сте за поста си? 
- Разпределението на бюджетите и схемите са направени по един справедлив начин. Оттук нататък, каквото има да става – ще стане.