Световното производство се изчислява на 25 млн. тона, или 12 млрд. долара. В много страни обаче се практикува т.нар. модерно робство. Някои модни компании дори бойкотират техния памук, докато не спрат да използват детски труд, пише порталът The Daily Records, подреждайки най-големите в сектора.
 
Индия
Индийците са първи по производство и втори по износ. Техните почти 6 млн. метрични тона се равняват на 26% от общия обем на памук в света. Въпреки че страната е номер едно, добивът на единица площ е твърде нисък. Щатът Гуджарат, който има най-голям принос, претърпя опустошителни наводнения миналата година, които унищожиха голяма част от реколтата. Щатите Махаращра и Андра Прадеш обаче успяха да компенсират загубите, а планът е площите да се увеличат с 21%.
 
Китай
Китайците изостават от южните си съседи с малко над един милион метрични тона. Те използват 24 от 35-те си провинции за разширяване на плантациите с памук. До 1982 г. дори са водили класацията. Може да се каже, че това е тяхното най-силно оръжие в земеделието. 30% от земята в Китай се използва за селскостопански нужди, а 99,5% от нея е само за памук.
 
 
САЩ
Американците са трети по производство, но пък са първи по износ, добивайки 3,7 млн. метрични тона. За съжаление, памукът се асоциира с робството в миналото. Именно плантациите с памук са тези, които са се нуждаели от африканска работна ръка. Повечето от тях са разположени в южните щати като Мисисипи, Арканзас и Луизиана. Още тогава износът на памук покривал повече от половината от целия износ на САЩ.
 
Пакистан
Отново се връщаме в Азия, на мястото, където се намира най-старата памучна плантация на континента. Текстилният сектор допринася за 8,5% от брутния вътрешен продукт на Пакистан. 15% от земята е заделена за производството на памук, който обхваща периода от май до август. Местните дори са успели да увеличат производството благодарение на подобрения сорт семена, контрола върху вредителите и повишената употреба на торове.
 
Бразилия
Бразилците изкарват малко над 1,5 млн. метрични тона, които им отреждат петата позиция. Там на почит е не само захарната тръстика, но и памуковата индустрия, която ги прави четвъртия по големина износител. Любопитна при тях е технологията на отглеждане. Те първо сеят зърнени култури, които жънат няколко седмици преди да се засеят семената на памука. Растителните остатъци защитават почвата от ерозия и измръзване, а мулчът действа като естествен тор.
 
 
Австралия
Със своите 914 хил. метрични тона австралийците произвеждат 3% от общия обем на памук в света и се нареждат на трето място по износ. Главни техни партньори са Китай, Индонезия, Тайланд, Южна Корея, Бангладеш и Япония. Най-големите плантации са в района на Куинсланд и Нов Южен Уелс, от където идва 30–60% от общия БВП на агросектора.   
 
Узбекистан
Узбекистанците имат черен печат в търговията с памук, което обаче не им пречи да бъдат пети по износ. Те търгуват със 17% от произведеното количество, което прави приносът на памука в местната икономика ключов фактор. Изнасят главно за Китай, Бангладеш и Русия. Компании като GAP и H&M обаче бойкотират узбекистанския памук, докато не се спре използването на евтина работна ръка, включително детски труд.
 
Турция
Южните ни съседи може да са на осмо място по производство, но се твърди, че техният памук е с най-високо качество. В Европа са на първо място със своите почти 700 хил. метрични тона. Нестабилната обстановка в съседните на тях държави като Иран, Сирия и Украйна, оказва обаче негативно влияние върху износа. От 2002 г. до сега се забелязва траен спад в интереса за производство. Той обаче се компенсира от по-добрите технологии на отглеждане и сортове семена. Затова производството дори отчита ръст от 21%.
 
 
Туркменистан
В класацията влиза още една бивша съветска република, която някога е била важна спирка по Пътя на коприната. Тя отговаря за износа на памук в Русия, Великобритания, Турция, Иран, Китай. По-голямата част от страната е пустиня, в която почти не вали. Водата за напояване идва от река Амударя, което пък води до пресъхването на Аралско море. Това оказва влияние върху производството, което пада наполовина. За съжаление, властите използват принудителен труд за прибиране на реколтата, а евентуален отказ води до тежко наказание.
 
Буркина Фасо
Тази западноафриканска държава изненадващо намира място в класацията. Със своите 283 хил. тона тя е най-големият производител в Африка. 80% от населението се занимава със земеделие, а златото и памукът са техният основен износ – около 70%. Нашествието на вредители през 1990 г. унищожава голяма част от насажденията, но американска компания им помага да съживят производството с генномодифицирани семена. В наши дни обаче все повече фермери се връщат към биологично отглеждания памук, чиито влакна не могат да се сравняват по качество.