Ангел Вукодинов е от хората, които дълго могат да говорят за земеделие. Той е член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), като през годините е бил председател и член на Управителния съвет на организацията. Стопанисва 17 000 дка земеделска земя в землищата на родното му село Драгомир и близкия град Съединение.
 
 
По думите му през почти половината си живот – вече 26 години, „каля обувките си на полето“. 
Първоначално смятал да се насочи към машинното инженерство, каквото е висшето му образование. Но през 1987 г. започва да обработва 920-метрова нива със съпругата си и дядо си. Това е бил фамилен имот, върнат на семейството малко преди 1989 г. да пристигне с големите си промени. 
 
„Знам точната дължина, защото ги обработвахме на ръка. Тези 6 реда с царевица бяха много дълги. Нямаха излизане“, спомня си през смях земеделецът. 
 
 
Тогава все още няма намерение да тръгва по пътя на земеделски предприемач, както сам се нарича. 
„През `90-та година видях един малък китайски трактор на панаира в Пловдив и реших, че ако го купим, тези редове от дълги ще станат къси. Човекът, който се занимаваше с това нещо, ми даде един съвет, който впоследствие изпълних. Каза ми: „Не знам какво ще спечелиш, ако работиш с тях, но ако вземеш да ги продаваш, може да спечелиш“. Аз се навих и станахме дилъри. Първият договор го подписахме доста плахо, без всякакъв икономически опит. А познанията, които имахме и бяхме учили, бяха свързани със социализма и нямаха почти нищо общо със съвременната икономика“, разказва Ангел Вукодинов и добавя: 
 
„Нещата потръгнаха. Трябваше да продадем минимум 8 трактора за три месеца, пък продадохме 58. Районът беше много интересен. Хората бяха въодушевени, че се връща земята и че може с бащините и дядовите земи да се направи нещо по-сериозно. Това бяха хора, които тогава бяха а моите години. Точно в този момент поканих зет ми и сестра ми да помагат в тази работа и започнахме доста успешно първите две-три години“.
 
В тези бързо променящи ситуацията години започва работата на т.нар. ликвидационни съвети, чиято работа е да ликвидират старите ТКСЗ-та и да се тръгне към чисто нова система. 
 
 
„От днешна гледна точка нещата не бяха направени по най-добрия начин. По-късно имах възможност да получа опит в Чехия, в Германия – видях, че има възможности пак да се превърнат в частни или кооперативни предприятия, но на доста по-добър принцип и без да се унищожава това, което е съществувало и което е било годно за ползване“, коментира Вукодинов. 
 
Той разказва какъв е бил принципът, по който е ставало взимането на земя тогава. 
„Земята беше като нещо имагинерно. Нямаше я, но примерно събираш 10 човека, които имат 200 дка и представяш списък с тях на ликвидационния съвет, след това започваш да работиш.  Имахме няколко машинки и започнахме да правим услуги на хората. В началото имаше опашки пред нашата фирма, за да им вършим услуги. Така започнахме с първите 300 дка, беше рано пролетта. Засяхме царевица, но общо взето, резултатът беше недобър.  Това беше като съпътстваща дейност на търговията. Но постепенно хората ни гласуваха доверие. Работехме в района на Съединение и събрахме постепенно около 5 000 дка“, спомня си земеделецът.
 
 
В началото, разбира се, обработките са се правели само с руски машини.  
През 1997 г., когато настъпва реалното връщане на земята, се появило ново предизвикателство. 
Оказва се, че всичките декари земя, която Ангел Вукодинов и семейството му обработват, са върнати на много и различни места и комасираните дотогава масиви се стопяват до 1200 дка. 
 
Тогава настава един от най-тъжните моменти в българското земеделие – хиляди декари обработваема, плодородна земя пустеят. 
Това се случва и в Съединение, където Вукодинов работи основно. 
 
„В Съединение има около 100 000 дка обработваема земя, като тогава половината пустееше. И в следващите три-четири години се преживя още една ликвидация, защото както се обработваше земята що-годе добре, изведнъж половината остана отново необработваема“, разказва фермерът. 
 
С общи усилия семейството успява в следващите 10 години да възстанови обема на земята, която обработва и до 2007 г. отново се връщат на 6 000 дка. 
 
Паралелно върви търговията с трактори и резервни части, която фамилията поддържа и до днес, но вече не с такъв дял в сравнение със земеделието. 
„Не участвахме в предприсъединителните програми – САПАРД и др., защото там имаше едно изискване за минимум 50% доходи от земеделска дейност. Ние виждаме, че натам вървят нещата, но чакахме да стане по естествен начин“, казва Вукодинов. 
 
„В България земеделието вече е предприемачество“.
 
По това време в родното му село Драгомир „крета една кооперация“, в която семейството е член-кооператор. 
„Като обявиха ликвидацията на кооперацията, всичко пустееше и нещо ме жегна. Една нощ не спах и сутринта налепих обяви, че ще правя събрание. Дойдоха 50-60 човека. Обявих им нашите намерения, наехме около 3000 – 4000 дка земя“, разказва Вукодинов.
Започва едногодишна битка с храсти, 20-годишни дървета, камъни и въвеждането н земята във вид, подходящ за отглеждане на култури. 
 
„И така в момента стопанисваме 17 000 дка земя общо в двете землища – в село Драгомир и в Съединение. Тука е около 10 000 дка, а в Съединение е около 7 000 дка. Там конкуренцията е доста по-голяма и практически за последните 10 години няма изменение на земята. Докато тук дойде най-вече на базата на усвояване на лоши земи – захрастени, заблатени, необработвани с години“, споделя земеделският производител.  
 
 
Успоредно с това фамилията решава, че ще се развива и от едноличните фирми – една за търговия с техника и една за земеделие, създават ООД. 
 
„В момента съдружници в това ООД сме аз, съпругата ми, сестра ми, нейния съпруг и брата на жена ми. Той се занимава основно с търговията в Пловдив. В България влязоха много сериозни фирми – мултинационални, навлезе западната техника, така че там са съвсем други изискванията. Ние нямаме амбиции“, обясни стопанинът. 
 
Линията с търговията, по думите на Вукодинов, е добра школа за следващото поколение в земеделската фамилия. 
Племенникът на Ангел Вукодинов вече се занимава със земеделие, като преди това е помагал в търговската линия. Синът му, който все още е студент, също все още усвоява търговски умения. 
 
„Но със сина ми сме се разбрали, след приключването на тези етапи, да дойде да започне да си каля обувките като мен по полето“, усмихва се гордо Ангел Вукодинов и отбелязва, че младите просто трябва да искат да се занимават със земеделие, иначе няма да бъдат успешни. 
 
„Имаме и стотина овце, които са като хоби. От една местна порода Вакла маришка овца – доста красива“, разказва стопанинът. 
Сдобиването с овце започнало по съвсем различни от обичайните причини. В близост до земята, която обработва има язовир, който бил нает от хора, занимаващи се с гъски. Животните били оставяни да си правят каквото искат и те атакували нивите наоколо. 
 
„Унищожаваха цели полета“, разказва Вукодинов.  Това причинявало големи главоболия на земеделците в района. 
За късмет хората, отглеждащи гъските решили да се откажат и Ангел Вукодинов и семейството му решили да наемат язовира, където за хоби ходили на риболов. 
 
„Покрай рибата сложихме охрана. Покрай охраната – единият беше любител овчар, решихме да вземем овце. На едно място даваха 9 хубави овце. После се запалихме покрай наш колега от Съединение, който е един от учредителите на Сдружението за развъждане на Маришки овце. Купихме чистокръвни кочове и сега имаме и стотина овце. Членове сме на сдружението“, разказва стопанинът. 
По думите му обаче няма намерение сериозно да развива овцевъдство, най-малкото поради причината, че по начина, по който ги гледа, няма голям икономически ефект. 
 
„Преди две-три години обиколихме в Испания доста овцевъдни обекти с помощта на Националната овцевъдна асоциация. Видяхме, че овцевъдството е сериозен бизнес и ако искаме да печелим от него, трябва да забравим носталгията по дядовото време и да минем на едно промишлено отглеждане, което на мен не ми доставя удоволствие, защото това, което видях в Испания, беше бройлерно отглеждане на овце.
 
Тези овце нямат нищо общо с това, което е останало в моето съзнание. Понеже – особено откъм рода на баща ми, доста са се занимавали с овцевъдство. И може би това също помогна, но не смятам да инвестираме в този бизнес. Основната причина е, че експлоатацията на животните е жестока, ако искаш да имаш икономически ефект. А стотина животни можем да си позволим да ги поддържаме за хоби и да поддържаме една порода красива“, обясни Ангел Вукодинов. 
 
Наред с това се дава възможност и на двама души да изкарват прехраната си. 
„Има донякъде и социален ефект, защото тук, в селото няма никакви работни места и тези хора, ако нямат работа, хващат или по алкохолния, или по престъпния път. Така че по-добре да създаваме работа, дори да е на двама човека“, добавя стопанинът.