Така председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова коментира предложението за бюджета на Европейския съюз (ЕС) и по-специално за Общата селскостопанска политика (ОСП), пред bloombergtv.bg.
 
 
„Очакваното намаление на директните плащания ще бъде с 0.70%, което не е значително, коментира Боянова. Почти никъде не се чува за намалението на средствата за развитие на селските райони, което е много сериозно – около 400 млн. евро е то, като за сравнение – бюджетът за 2018 г. е около 333 млн. евро.
 
Т.е. има орязване с една година. Това е много сериозно, според мен, тъй като освен директните плащания, върху които предимно са фокусирани земеделските стопани за защита на техния доход, има много големи възможности за инвестиции, за иновации, които са именно в ПРСР“, посочи Боянова и добави „За мен, лично, това не е добре". 
 
Снимка:bloombergtv.bg
 
Тя отбеляза, че за първи път Европейската комисия (ЕК) посочва цифри в ОСП, преди да бъде обявена Mногогодишната финансова рамка на ЕС. Това е свързано с времето, което остава до евроизборите и желанието на ЕК тези промени да бъдат обсъдени по-бързо, смята Боянова. 
 
Тя припомни, че за първи път ЕК предлага нов начин на предоставяне на средствата през т.нар. стратегически планове. Идея, която беше обявена в Съобщението на ЕК още през ноември. 
 
„Оттук идва притеснението как България точно ще структурира стратегическия си план и как тя си представя развитието на земеделието през европейското финансиране в този стратегически план“, отбеляза Светлана Боянова. 
 
В случая според нея е много важно какви цели ще бъдат поставени и по какъв начин ще се изпълняват. 
 
 
Другият важен въпрос е искането на земеделците за еднакво заплащане в страните членки на ЕС. Предложението на ЕК е да се покрие с 50% разликата на тези държави, които получават под 90% от средното, като за целта средства ще се взимат от всички европейски държави.
 
Според Боянова проблемът е, че няма да се взима само от бюджета на големите държави, а от всички. Тя добави, че при малките нямаше да има намаление на директните плащания, а дори би било вероятно да последва увеличение, ако не се взимаха тези финанси.
 
 
„ЕК предлага с тавана на плащанията да се вземе от големите и да се даде на малките. Но виждате, че с външната конвергенция това не се прави. Т.е. ЕК не взима само от бюджета на големите, а взима от всички“, коментира експертът. 
Целта е парите, които останат от тавана е да се разпределят на по-малките. 
 
„Веднага питам, ние защо въобще започваме да се караме – говоря за браншовиците. Едните са против, другите за тавана. Дори чухме да има таван и за ПРСР. ЕК оставя дефиницията за малки стопанства да се определи от държавата. И питам – от кои големи на кои малки? По какъв критерии? Ако се гледа по критерии кой колко декари обработва и мантрата 80% процента от парите са получават от 20% от стопаните, тогава може би това ще ни бъде критерия. Но в същото време ЕК казва, че всъщност може като критерии да се използват тестове за доходите, вложен труд в стопанството, клауза за предмета и обхвата на дейността на дружествата или включването им в търговските регистри.
 
Т.е. преди да кажем за или против таваните, трябва много добре да си направим сметката ние какви стопанства искаме да подпомагаме“, посочи Боянова. Според нея в противен случай това става политическо говорене, защото звучи добре и трябва да се прецени дали ще има условности при разпределянето на тези пари или не. 
 
Тя припомни, че в предишната реформа – 2013 г., когато за първи път беше въведен таван, в един текст се казваше, че след като излезе съобщението, никой няма право на изкуствено разделяне на стопанствата с цел на избягване на тавана. 
 
„В сегашното предложение такъв текст няма. И на въпрос дали не се притеснява от раздробяване на стопанствата, комисар Хоган каза, че това е икономически въпрос, а не политически. Това е още един поглед, който ние трябва да съобразим и когато обсъждаме тавана да помислим внимателно до какво ще ни доведе таванът, ако го има и какво ще се загуби, ако не го сложим“, отбеляза председателят на Института за агростратегии и иновации.
 
 
Тя смята, че не бива да се залита политически по този въпрос. 
 
 
Като друго сериозно предизвикателство Боянова посочи исканията на ЕК държавите членки на ЕС да разполагат със средства и да предприемат мерки за борба с промените в околната среда. 
 
„В новото предложение се поставя условие, за да си вземеш директните плащания, трябва да спазваш определен набор от задължителни зелени изисквания. Тези условия земеделците най-вероятно ще могат да изпълнят. Има и нещо ново – държавите членки задължително трябва да предоставят възможност извън тези задължителни мерки, доброволни за фермера.
 
Тук вече, аз виждам проблем. Какво би трябвало да правят земеделските стопани, така че да ги насърчим да ги прилагат, за да не загубим парите по директните плащания, които са задължителни за държавата“, коментира Боянова. Тя даде пример с предложението на ЕК с нулево торене, което според Брюксел би било една такава подходяща мярка за финансиране. 
 
„30% от парите в ПРСР трябва да бъдат за агроекологични доброволни плащания и те трябва да бъдат допълнение към сегашните плащания, които са за необлагодетелстваните райони. И на последно място, 40% от бюджета на ОСП трябва да отиде за мерки, покриващи борбата с изменението на климата“, посочи Боянова. 
 
 
Според нея браншът трябва заедно да помисли какви да бъдат тези мерки, за да не се получи така, че ние да усвояваме средствата, но да не изпълняваме тези приоритети и цели, които са на ниво ЕС. 
Освен това ПРСР вече няма да бъде структурен фонд. 
 
„Това означава, че тя ще бъде по собствени правила. И по мое мнение, не намирам това за правилно, тъй като трябва все повече да търсим сближаване на състоянието на регионите в ЕС като цяло. Това за мен беше изненада и не разбрах причините, поради които отпада от структурния регламент.
 
Важно е, че има 10 млрд. евро, заделени за иновации и изследвания в следващия програмен период по „Хоризонт 2020“, по което ние също изоставаме. И също така обвързаната подкрепа - новото е, че се предлага не 13% от директните плащания да отиват за обвързана подкрепа, както досега, а 10%. И, забележете, вече няма изискване финансирането не трябва да води до увеличаване на производството в тези сектори. това означава, че трябва да се направи пълен анализ на обвързаната подкрепа в сегашния програмен период“, посочи Боянова.