Червени листни петна се появяват по сливата от гъба, която заразява само листата. Гъбата зимува в опадалата шума и на пролет заразява младите листа. Признаците се появяват късно – след 35-40 дни. Отначало по заразените листа се появява светложълти петна, които постепенно почервеняват и се издуват от към гъбната страна. При силно нападение листата опадват, което намалява фотосинтезата и от там плододаването. Най-чуствителна към болестта е Кюстендилската синя слива.
Борбата се води чрез събиране и унищожаване на опадалите листа, както и чрез пръскане с 1% бордолезов разтвор по време на цъфтежа и 10 дни по-късно или пероцин - 25%, динозол - 1-2% пак по същото време. Болестта “мехурки” (рошкови, бабици, кривули) се причинява от гъба, която зимува като спори между люспите на пъпките. Напролет спорите заразяват завръзите, листата и леторастите. Най-опасни са повредите по завръзите-опадват.
Отначало заразени завръзи са с удължена, сплескана форма, сивобелезникави на цвят и без костилка. В по-късен период стават кафяви и падат. Необходимо е при такива случаи пострадалото дърво да се пръска с:
- - 1% бордолезов разтвор или 2% динозол,
- - пероцин,
- - меден оксихлорид и др. преди набъбването на пъпките.
Сливовата плодова оса е един от най-опасните вредители по сливата и джанката
“Чернилка” (ръжда)
Вид болест, нападаща клоните и листата, като ги покрива със съждиво повлекло. Отначало по листата се появяват белезникави петна, които на гърба се покрити с кафяви купчини от спори. В края на лятото се образуват и черни купчини от спори, които затрудняват асимилацията на хранителни вещества и намаляват добива. Спорите презимуват в съсенката (полско цвете с триделни листа) и напролет се прехвърлят на сливата. Заразените листа се събират и изгарят, изкоренява се съсенката.
Значителни успехи срещу тази болест се постига при двукратно пръскане с 1% бордолезов разтвор или 2% сероваров разтвор, както и с пероцин - 0.25%. Първото пръскане трябва да се извърши в края на май, а второто в края на юни.
Сливата е сравнително сухоустойчива култура
Болестта “шарка”
Засега е най-опасната болест по сливите. Причинява светлозелени петна и пръстенчета на листата, тръпчинки и смолясване на плодовете. Белезите по плода се забелязват, когато започват да зреят. Под восъчната им покривка се виждат жълто-сини петна. Месото под петната е изменено и прилича на конско. Повърхността става грапава, плодовете окапват преди узряването. Единстевното средство за борба с тази болест е изкореняване на дървото, преди болестта да се е пренесла по други дръвчета, засаждане на здрави сортове от държавни или частни разсадници с авторитет, унищожаване на листните въшки, преносители на болестта.
Сливова оса
Вреда нанася лаврата на тази оса. Осата се появява по време на цъфтежа и снася по едно яйце в цветовете. Лаврата пробива плода и изяжда ядката му, след като минава върху другите плодове. Когато ядката затвърдее ларвата се храни с месото. Плодът пада и ларвата се заравя в земята, където си оплита пашкулче и зимува. Поразените плодове изпускат смолесто вещество през дупчица, откъдето е влязла ларвата на осата. При наличието на такова заболяване е необходимо събирането на падналите плодове, дълбоко есенно прекопаване и пръскане в края на цъфтежа с Агрия 1050 – 0,15%, фосхлор – 0.1%, децин – 0,05%, карате – 0.03%. Първо пръскане в края на цъфтежа, второ пръскане след 8-10 дни.
Сливовоплодов червей
Причинява червясване на плодовете, които падат преждевременно и са с лошо качество. Насекомото зимува под кората на дърветата и плитко в почвата. Има по две поколения годишно. Начин за отстраняване на болестта е в събирането и унищожаването или преработването на отпадналите плодове, поставяне на ловни пояси по стъблото и в пръскането с гардона 75 НП – 0.1%, Агрия 1050 – 0.15%, фосхлор50 – 0.2%, антио 33 ЕК 0.1%, децис – 0.02% и др. Обикновено се пръска два пъти през юли за първото поколение, а срещу второто – 2-3 пъти през 10-14 дни.
ВИЖТЕ ОЩЕ
На какви почви виреят различните видове овощни дръвчета
Шарката по сливата - опасна болест и за прасковите
;void(0);){kind=link}