Спомням си, че в определен момент много от земята в България  е била изоставена. Сега, пътувайки из страната, виждам нещо напълно различно. Нещата се променят. Можем да научим много от вас по отношение на процеса на влизане в ЕС и времето след това. Става дума за над 10 години, като виждам много положителни промени. Това каза Бобан Илич, генерален секретар в работната група за Регионално развитие на Югоизточна Европа в специално интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Колко са фермерите в Македония? 
- На практика 40% от населението в Македония. Като се има предвид , че то наброява 2-2,5 млн. души, това е процентът на хората, които се занимават със земеделие или зависят от него. Малцина са тези, които работят на пълен работен ден, но голяма част от работата им е свързана със селското стопанство. Земеделието в Македония е по-скоро допълнителен източник на приходи. 
Разбира се, съществува регистър в Министерство на земеделието на Македония, аз не съм сигурен за точната цифра, но по мои наблюдения около 100 000 са регистрираните фермери. 
 
 
- Колко е обработваемата земя?
- Земеделската земя е около 1,1 - 1,2 млн. хектара, като обработваемата е около 600-650 хил. хектара. Македония е малка страна и селското ни стопанство е дребно. 
 
Застраховат ли фермерите от Македония продукцията си?
- Преди 15 години имаше система за противоградова защита. Тя функционираше много добре. След това нещата се промениха. Променливото време и нетипичните климатични условия накараха фермерите да търсят други начини за защита. Дори имаме система за субсидиране на застраховането на производството, но фермерите все още не приемат напълно тези възможности. 
 
Затова всеки път, когато има суша, наводняване или градушка, фермерите обикновено излизат на улицата и търсят подкрепа от държавата. Има система, която съществува, но не съм сигурен, че тя действа в пълния си капацитет. Засега фермерите в Македония гледат на застраховането като на разход, а не като на инвестиция. 
 
 
- Какви са помощите, които държавата отпуска?
- Има национална програма, директни плащания и мерки, които обикновено са обвързани. При нас съществува още набор от мерки, може да се каже прекалено много, които са свързани с развитието на селските райони. Фермерите получават подкрепа и по САПАРД, подобна на България.
 
Годишният бюджет на министерството на земеделието е около 150 млн. евро, което предвид размера на страната, е доста добра подкрепа за сектора. Според мен проблемът при развитието на селските райони е, че има прекалено много мерки.
 
- Кои са най-големите проблеми пред фермерите в Македония?
- Предполагам, че са същите, с каквито се сблъскват и българските фермери.  Най-вече става дума за цената на селскостопанската продукция, като се има предвид вложенията. Живеем в глобализиран свят, а в същото време технологиите у нас са много назад от съвременните постижения. Липсват инвестиции. С настоящото производство ние не сме конкурентни. Има също така продукти, които са добре познати в целия регион, например виното, производството на грозде или плодове. В този тип сектори нещата стоят доста добре. Македония има половин милиард евро износ. Страната продължава да е нетен вносител на селскостопанска продукция.  Предполагам, че балансът е близо до нулата, като засега не е балансиран, за сметка на износа.
 
- Кои са най-големите ви пазари?
- Основно са страните от ЕС. Балканските страни имат споразумение, с което шест от тях търгуват свободно помежду си. Ако трябва обаче да говорим конкретно за страни в ЕС, Германия е нашият основен и най-голям пазар, а след това Сърбия. Колкото до съседските страни, като България и Албания, там също продължаваме да развиваме търговията си. Част от продукцията ни отива в Хърватия и Словения. Това са съседските страни, с които най-много търгуваме.
 
 
- Как се справяте с намирането на работна ръка?
- Трудно, както и в България. Младите и способни хора напускат страната ни. Това е тенденция, която е икономическа, но и политическа. Просто напускат и това е сериозна демографска катастрофа. Напускането на млади хора се отразява и на градовете, но мога да кажа, че имаме празни села. 
 
Не знам точния брой на населените места в Македония. В момента обаче има 150 села, които са напълно обезлюдени. Това го има и в България. В селата се срещат само възрастни хора. Имаме постоянен недостиг на работна ръка, особено когато е сезонът на прибиране на реколтата и когато става дума за работа на полето. В същото време имаме много агрономи, които завършват и едва си намират работа.
 
- А каква е нуждата за профилирана или за непрофилирана работна ръка? 
- Има нужда от ръчен труд. В Македония са налице няколко университета, които дават достатъчно добро образование, но и това е проблем. Хората с диплома са онези, които напускат страната, тъй като икономическата ситуацията ги принуждава да направят това - няма работа, нито перспектива. 
 
- Смятате ли, че може да научите нещо от нас?
- България е на първо място исторически доста близка до нас. Познаваме я от книгите. Преди години страната е била световна сила, когато става дума за научно развитие, поне в европейски план. След промяната на системата от 60 научни института остават може би 20. Това е нещо, на което не трябва да се учим. Спомням си, че в определен момент много от земята в България  е била изоставена. Сега, пътувайки из страната, виждам нещо напълно различно. Нещата се променят. Можем да научим много от вас по отношение на процеса на влизане в ЕС и времето след това. Става дума за над 10 години, като виждам много положителни промени, това е моето мнение. 
 
България може да е от помощ със съвети, експертиза и с програмата за присъединяване. Споделяме общи граници, Сърбия е до нас, става дума за 60 км граница може би. Всички тези територии са земеделска земя. От двете страни – откъм Сърбия и откъм България. 
Това означава, че тези райони са свързани едни с други. София е твърде далеч от нея, но в този контекст може да поставим акцент върху кооперацията между двете страни. Организацията, която представлявам, се опитва да стимулира това сътрудничество. В момента имаме един регион, наречен Синьо краище, което е на границата между Сърбия, Македония и България. Има готова стратегия за инвестиции. Ние разработваме програма, която е иновативна, разпозната от ЕК. Тя цели разработването на този регион и включва междукултурни действия. Продължаваме да работим върху диалога, партньорството, възможностите за бизнес и т.н.
 
- Говорите за обединение между България, Македония и Сърбия, но обединени ли са фермерите в Македония? Развиват ли се кооперативите? 
- Има лошо наследство, когато става дума за кооперативи, особено в нашите постсоциалистически страни. В Македония има силно желание за възраждане на кооперативите. Едно време те не са били демократично изражение на интересите на фермерите, но сега наблюдаваме обединение, дали от продукцията, дали от проблемите на пазара. У нас има още и централна организация, наречена Федерация на македонските фермери, която, не знам дали е силна в огласяването на своите искания, но винаги води преговори с правителствата. Те наистина изразяват интересите и потребностите на фермерите. Има още асоциации, които са продукт на различни интереси, например на производителите на определена култура.