Белгийското издание Mondiaal Nieuws публикува подробна статия за ситуацията с поземления пазар в Румъния, където, за разлика от Унгария и Полша например, никога не е имало ограничения върху покупката на земеделска земя от чужденци. 

Спорен въпрос: „За” или „против” опалването на стърнища

„Поземленият влак“ тръгва

Белгийският фермер-картофопроизводител Франк Депотер през 2018 г. купува 28 ха земя в Румъния за 140 000 евро. Година по-рано е купил земя за 600 000 евро. 

„Мои са вече 2000 ха“, казва фермерът. Революцията през 1989 г. върна земята на селяните, но повечето от тях така и не получиха официални потвърждаващи документи за собствеността върху земята. „Така аз платих за регистрацията на този участък в кадастъра и след смъртта на собственика наследникът ми я даде“, казва белгийският фермер. 

Поземлената реформа в Румъния доведе до възникването на малки обработваеми площи със среден размер около 2 ха на местата на бившите земеделски кооперативи. Сега много собственици на малки ниви са в градовете. Тези участъци земя до този момент не са част от поземления кадастър. Освен това са по-малки от минималния размер, за да се получат субсидии за тях. Поради това собствениците им не получават стандартните дотации за фермери. 

Сега обаче, както заключват датски брокери, тече процес на реструктуриране, в хода на който малките ферми се сливат в по-големи и по-печеливши. 

Франк Депотер пристига в Румъния през 2007 г., когато страната влиза в ЕС. 

„Повечето малки ниви не се обработваха. Когато започнах да ги обработвам, стопаните дойдоха при мен с предложението да ги взема под аренда или да ги купя“, спомня си белгийският фермер. 


През 2016 г. той вече купува комплекс за преработка на картофи в известна италианска фирма. Сега наемни работници слагат картофите в каси и след това ги изпращат към супермаркетите. 

„Местните хора, които наех, нямат средства, за да обработват своите ниви. Поради това аз ги взех под аренда“, допълва Депотер. 

Фермерът има планове да изкупи до 10 години цялата земя, която сега е взел по аренда. Той има приоритетно право върху тези участъци. Собствениците могат да продадат земята на други хора, само ако арендаторът се откаже от нея. 

„С други думи правя така: първоначално вземам земята за 2 месеца под аренда, придобивам приоритетно право за покупка и тогава купувам. Ако намеря човек, който продава земята си и без аренда, направо сключвам сделка. Нотариусът, оформяйки наследяването на земята, често съветва наследниците да се обърнат към мен като заинтересован купувач". 

„Поземленият влак  тръгва и аз искам да го хвана“, обяснява белгиецът. 

На лов за земя са не само фермерите, но и инвестиционните компании 

От румънската земя се интересуват и инвестиционните компании. Една от тях е датската FirstFarms, която предлага „датско ноухау за отглеждане на култури по печеливш за собствениците начин“. Ние разглеждаме инвестиционните възможности в Източна Европа като приоритет, тъй като там заплатите са ниски, ниска е цената на земята и заради ръста на спекулативните цени на земята и политически обусловения интерес към производството на биоенергия, казват от компанията. 

С други думи, датчаните в момента се занимават с консолидация на поземлени участъци. Те искат за 2 години да увеличат обработваемата земя от 4 до 8 хил. ха. 


Само отчаяните румънци, които нямат пари за земя, определят това като изкупуване на земя. Изкупуване на земя са правили германците и италианците, които бързо и евтино са купували земята през 90-те години чрез различни сенчести схеми, разказва картографът на компанията Золтан Богре. Той си спомня, че родителите му са продали земята си за няколко стотин евро, за да платят на обучението за една година на сестра му в университет. 

„Това, което правим сега е инвестиране. Нормално е да получаваме повече субсидии. Инвестициите на нашите акционери трябва да им носят печалба. Местните фермери просто инвестират собствените си пари“, казва Богре. 

FirstFarms е създадена от датски банкер, който през 2006 г. привлича 63 млн. евро за инвестиции в Словакия, Румъния и Унгария. Контролният пакет от акции принадлежи на други датски инвестиционни компании. 

Константин Уреке е фермер, който притежава земя с площ 28 ха, граничеща със земите на FirstFarms. Той разказва, че съседът му, отдавайки на FirstFarms 1 ха земя, е получил в замяна 3 ха по-близо до дома си. 

„Понякога ние купуваме земята, не за да я обработваме, а за да я използваме като разменна монета в преговори при консолидация на поземлени участъци. Тези 3 ха за нас бяха по-малко важни от онзи 1 ха, който разширява нашия консолидиран участък“, пояснява Золтан Богре. 

А Константин Уреке има съвсем друг опит в отношенията си с FirstFarms. 

Датчаните проведоха първото за 20 години прочистване на напоителните канали. Те без мое съгласие изхвърлиха цялата мръсотия на нивата ми, казва той. 

Представители на FirstFarm в отговор казали на журналисти, че именно Уреке е разхвърлял сам по нивата си мръсотията като тор. Фермерът бил безсилен в случая и две години не можел да използва обработваемата площ. Показвайки единствената си машина – трактор от 1993 г., Уреке допълва: „Всеки от 14-те нови трактора, които неотдавна FirstFarm купи, струва повече, отколкото моята ферма“. 

Неговият неназован съсед допълва: 

„Обложиха всичко с данъци! Банките не ни дават кредити, на нас ни предлагат 12% лихва, докато на чужденците отпускат при 2%. Те изкупуват цялата земя, стимулирайки покачване на цените, а натискат цената на зърното надолу. Получавам една стотна от субсидиите, които те получават! Цените на техниката, поддръжката й и торовете са високи! Защо не се отказвам? За да не бъда роб в собствената си страна!“

 
Белгиец и австриец 

Сред ливадите се строи ферма. 

„Имам 20 ха земя, но не и с какво да ги обработвам. Поради това работя за австриец. Той ми плаща минимална заплата, но какво друго ми остава, трябва да храня семейство“, казва един от строителите Драгиц Мисков. 

Този австриец е Хелмут Култерер, собственик на компанията „Инеу“, която по данни на румънската служба, издаваща селскостопански дотации, е 22-ият по големина земевладелец в страната. Той притежава около 7000 ха обработваема земя.  През 2016 г. е получил над 1 млн. евро селскостопански субсидии от европейския бюджет. 

Тител Станич е продал 33 ха от земята си, а още 27 ха дава под наем на белгиеца Рик Брусел, който основава компанията „Брухоланд“ през 2014 г. 

„15 години обработвах тази земя. Но когато през 2007 г. страната влезе в ЕС, тук дойдоха много фирми със съвременни технологии, трябваше да се предам“, казва Станич. 

В момента на продадената на австриеца земя е построено хранилище. Тази земя вече не е на „Инеу“, компанията е била продадена през 2016 г. на RWA Reiffeisen Agro Romania.

През 2014 г. „Инеу“ разполага със земя на стойност 4 млн. евро. През 2016 г. – само на 870 хил. евро. 

„Това означава, че те са купили земята само, за да я препродадат. И го направиха, но на по-висока цена“, казва Атила Соч, председател на фермерската организация Eco Ruralis.


Следва продължение...