Българските фермери в биосектора произвеждат главно суровини, тъй като нямат стопанската сила да се включат в производства с по-висока добавена стойност. Това беше отчетено днес по време на дискусията „Бъдещето на Oбщата селскостопанска политика на ЕС след 2020“, организирана от Представителството на Европейската комисия в България.
 
 
„В биосектора сме главно производители на суровина, защото по-голямата част от българските биопроизводители не могат да се класират до заветната мярка 4.2 за преработката. Европейците казват, че бъдещето е в оцеляването на селските райони, в околна среда и климат, и в земеделие, основано на знание. Сигурно сте видели статистиката от тези дни. 150 села от картата на България бяха заличени, просто вече ги няма“, заяви Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“.
 
Тя подкрепи намеренията на Европейската комисия държавите членки да получат по-широки правомощия при определянето на най-подходящите мерки за подкрепа. Но след като се гарантира опазване на околната среда и устойчивостта на биологичното земеделие, на малките, средните и фамилните ферми, които работят и живеят предимно в селските райони.
 
 
„Знаете, че почти никой от едрите производители не живее в селските райони. Тук става въпрос не за национален, а за наднационален, европейски и световен интерес. Трябва да се обърне внимание на тези, като нас, които създават обществени блага, опазват въздуха, почвите и здравето на хората, след като не използваме пестициди, химически торове и генно-модифицирани организми. Не на последно място, ние сме хората, които създаваме заетост. Бихме посъветвали ЕК да създаде устойчивост при биологичните производители. Когато се разписват тези мерки, е добре да участват не само неправителствените екологични организации, но да участват и пряко заинтересованите, като нас – фермерите, работещи в селските райони, борещи се на попрището на биосектора“, обясни Симеонова.
 
Биосертифицираните продукти и в момента се подпомагат по мярка 4.2, но бюджетът за тази цел е недостатъчен, а възможностите за подкрепа вече са придобили широка популярност. 
 
„Всички знаят за тях, интересът е огромен и надвишават четири пъти наличния бюджет. Това показват статистическите данни от последния прием от декември 2015 г. по подмярката. В предходната програма, когато ставаше въпрос за производство на растителни масла чрез дестилация, помощта беше ограничена до 200 хил. евро. По новата програма сме се възползвали от възможността за групово освобождаване по Регламент 702 и няма такова ограничение на максималната помощ“, каза Мария Стефанова, началник на отдел „Директни плащания“ в Министерството на земеделието, храните и горите.
 
Като основни направляния за финансиране са набелязани помощите за биологично производство, отглеждането на собствена продукция, подкрепата за действащи предприятия и за приоритетни култури.