Време е да мислим малко по-амбициозно затова какво искаме да правим в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020. Така започна лекцията си експертът по ОСП проф. Алън Матюс на тема „Предизвикателствата пред ОСП след 2020 – да правите повече с по-малко“. Матюс изнесе лекцията си по време на втория дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“, организиран от Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро. 

 

„В момента се опитваме да поддържаме бенефициентите на тази политика от потоците на приходи, като директните плащания (ДП). Нека се запитаме обаче дали ние, като граждани на ЕС, наистина получаваме стойност за разходите си. Отговорът е не. Може да го правим и по-добре, съответно да постигаме по-добре и целите си“, обясни Матюс.

 

Копа Коджека: Ако не увеличим бюджета на новата ОСП, поне да го запазим

 

Експертът припомни, че бюджетът е в сърцето на дебата и вероятно след 2020 г. ще трябва да се справим с по-малък такъв.

 

„Това създава възможност за избор – дали ще си струва повече Стълб I, дали да отрежем от него или пък да запазим Стълб II, а защо не и да отрежем от него. В този ред на мисли беше интересно да видим проучването, което България е направила“, каза Матюс.

 

ДП съставляват най-голям компонент, над 70% от бюджета, така че харчим годишно от 40 до 42 млрд. евро. Има ли смисъл тогава да орязваме предимно Първи стълб, попита специалистът и представи накратко данни, онагледяващи какво се постига, чрез ДП.

 

„ДП играеха важна роля, като преход от старата ОСП. Коректно беше фермерите да получат субсидии, за да направят този преход, тъй като техните приходи са ниски в сравнение с другите в обществото. Става дума за оказва на една подкрепа на доходите, чрез ДП“, коментира Матюс и отново провокира с въпрос затова кой обаче получава тези пари.

 

Той припомни дилемата 80/20, където схващането е, че 80% от фондовете отиват при 20% от обществото и то при най-големите стопанства.

 

„Да, директните плащания помагат за стабилизирането на фермите, но дали това е най-ефективният начин? ДП осигуряват подкрепа и стабилност, но не са най-добрият начин затова. Например рентите в България са поскъпнали 4 пъти, а цената на земята ще е вдигнала 5 пъти от 2000 до 2017 г. и това не е в резултат на това, че цените на земеделските продукти са нарастнали. Това е ефектът от плащанията. Ако се придържаме към изравнява на плащанията, каквото иска и България за новата ОСП и тогава нивото на ДП ще се повиши, а с това и цените на земята и арендата също“, категоричен е Матюс.

 

Според него има смисъл да се осигури подкрепа на селскостопанския сектор, като се насърчат повече средства за инвестиции в иновациите и управление на риска.

 

„Във всички тези случаи се справяме повече с целевите инструменти, отколкото с тези общи плащания, които са си изживяли времето според мен. ЕС използва бюджет за намаляване производсвото на мляо. Има ли смисъл в това? По този начин, по дефиниция искате от фермерите да следват практика за намаляване на производството само защото има субсии. Дългосрочно това ще бъде подривно за тях“, каза експертът.

 

По отношение на зелените плащания, според сшециалистът имаме две опции.

 

„Първата опция е една мярка във Втори стълб и директни плащания в едно. Това е едната възможност, да преместим зеленото плащане, което е 12 млрд. евро при мярката за агроекология и климат от Втори стълб, която е в размер на 6 млрд. евро. Това ще позволи да се разширят доброволните мерки. Именно защото са доброволни обаче, някои хора смятат, че няма да се обезпечат най-интензивните райони. Трябва да преосмислим как харчим“, заключи Алън Матюс.