Излезе специалният проект на Трактор.БГ - Годишен обзор на пазара на селскостопанска техника АgriTech Market 2018. Седма част от поредицата ви представяме една от тенденциите за настоящата година – обновяването на машинния парк в селското стопанство. 
 
 
Процесът на амортизиране на техниката е естествен и всеки предпочита да замени своите „уморени" машини с нови по-производителни и по-икономични. Голям принос за модернизиране на машинния парк оказват и европейските програми за подпомагане на дейностите в селското стопанство, счита Елисавета Маркова, управител на „Варекс” ООД.
 
По думите й това определено има отражение в раздвижването в отрасъла, където се насочиха и много хора без опит, но успешно развиха бизнеса в своите ферми, благодарение на умелото управление на дейностите и ефективното ползване на новозакупената техника.
 
От периода 2008/2009 г., когато земеделските стопани можеха да се възползват от мерки по ПРСР, които предоставяха една от първите възможности за финансова помощ за купуване на техника вече изминаха почти пълни 10 години.
 
„Динамиката на пазара на агротехника не е много голяма, но трябва да се отбележи, че земеделските производители вече сами разбират, че е важно инвестирането в нова техника, защото за производство на повече и качествена продукция трябва добра техника, а и защото машините, купени в началото на миналия програмен период през 2007 година вече са поостарели и трябва да се подменят”, казва Николай Стефчов, собственик и управител на фирма „Агритоп“.
 
Традиционно темпът на амортизация на една машина е в рамките на 10 години.
Земеделските стопанства в България притежават сравнително добре балансирани паркове, които им позволяват да изпълняват основния комплекс технологични операции.
 
Като цяло възрастовата структура на парка работни машини е както на парка трактори и се наблюдава положителна тенденция към намаление на машините над 10 години, посочват от КТИ в свой анализ за Tractor.BG.
 
 
Амортизацията на машините в България не е в рамките на 10-15 години, колкото е средната амортизация в Западна Европа, а е между 5 и 7 години. Причината за това е, че има по-малко машини и те се натоварват изключително много. Което означава, че след тези 5-7 години стопанинът започва да харчи много повече пари за поддържането на тази техника. Тя започва да струва много като ремонти, като разход на гориво и т. н.
Редица фермери, а и търговци, споделят, че автопаркът по стопанствата е остарял. Морално и физически.
 
 
„Има още какво да се желае и то много. Има стопанства, които са по-малки и не могат все още да заделят средства за купуване на нови машини и инвентари. Работата със старите машини не води до необходимата ефективност. Те са и по-трудоемки, енергоемки, не са комфортни за работа. И съответно производителността им в крайна сметка е по-ниска.
 
Време е вече машините, които бяха купени през 2008/2009 г. да се подновят. Едни машини е най- добре на петата, шестата година да бъдат подменени, това е в най-добрия случай. Но в нашата ситуация, започваме да ги сменяме към десетата“, смята зърнопроизводителят Светослав Русалов.
 
 
Стопаните считат, че колкото и да се говори, че много машини са били купени по ПРСР, машинният парк в България е сравнително амортизиран, тъй като у нас се работи по-крупно земеделие, което води до по-голяма експлоатация на техниката.
 
„Това не е машина в германско или френско стопанство, която да работи 15-20 години без проблеми. В България машините са прекалено натоварени, недостигът е реален и е нормалновсяко себеуважаващо се стопанство да отделя 20 процента на година за подмяна на машинния си парк“, отбелязва зърнопроизводителят Димитър Мачуганов. Според него този процес не може да спре.
 
Стопаните считат обаче, че съвременни машини са не толкова ремонтно пригодни. Те не са направени да живеят като машините, произведени преди години, когато са били възможни по-дългосрочни ремонти.
 
 
„Съвременните машини са като съвременните автомобили – имат определен ресурс и това до голяма степен дава тласък на това, че каквото и да правим, както плащаме кредитите на банките, така ще плащаме и машините към доставчиците. Въпросът е какъв ще бъде сезонът. Хубавото е, че има лизингови инструменти, има банки.
 
Финансовите институции са благосклонни към земеделеца и това ще ни позволява да си купуваме машини. Макар и не като в предишни години. 2008/2009 г. бяха последните истински приеми, свързани със сектор зърнопроизводство. После имаше един извънреден прием, който беше сравнително малък на фона на предишните и затова наистина машините, купени тогава, вече са за подмяна. Ние правим ремонти, но те не ги понасят. Не е рентабилно“, смята зърнопроизводителят Димитър Мачуганов.
 
Проблемът е дали стопаните ще могат да си ги купуват.
„Комбайните, които са на по 10 години, могат да служат още. Това е машина, която струва ужасно много пари и работи 4 месеца в годината. Там сме по-склонни да инвестираме пари в поддръжка, макар че и те са сложни и трудно се ремонтират“, допълва Мачуганов.
 
Материалът е част от специалния проект на Трактор.БГ - Годишен обзор на пазара на селскостопанска техника АgriTech Market 2018, който можете да изтеглите безплатно.