x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Животновъдството в България: Търсенето на нови пазари е ключово

Зам.-министър Цветан Димитров за визията и ситуацията в сектора на животновъдството

Животновъдството в България: Търсенето на нови пазари е ключово
Автор: Христина Василева, Лили Георгиева, Фермер.БГ
Фермер.БГ подготви поредица от материали, посветени на животновъдния сектор в България. 
В първа част ще се запознаете с коментира на зам.-министъра на земеделието, храните и горите Цветан Димитров, чийто ресор е именно сектор „Животновъдство“. 
 
Животновъдството е един от традиционните и най-важни отрасли в икономиката на България. През последните години темповете на развитие на животновъдството, според експертите са ясно очертани и измерими – ръст в броя на животните и все по-близка до световните нива генетика. 
 
Животновъдите спечелиха в борбата с имитиращите продукти
Специално в овцевъдството се наблюдава една много положителна тенденция в увеличаване на продуктивността на животните. Практически всички развъдни асоциации декларират повишаване на млечната продуктивност. Това е много хубаво, защото генетичният потенциал на нашите овце е по-добър, но за сметка на това вече ни създава маркетингови проблеми.
 
„Веднага мога да дам пример от тази година. Преработвателите на млечни продукти, които са от овче и козе мляко казват, че предлаганото количество е по-голямо, т.е имаме едно по-голямо предлагане на млечна суровина, което автоматично доведе до спад между 5 и 8% на цените тази година. Това е един дисбаланс, който се опитахме да решим посредством мерките за производство на млечни продукти, където ограничихме дела на имитиращите продукти. Това не е самоцелно, а е вариант, за да намерим място на това допълнително количество овче мляко. По наша оценка имахме вече над производството поне 10 000 тона овче мляко”, обясни Димитров.
 
На 19 юни бяха обнародвани промените за производство на млечни продукти. С тях производителите на млечни продукти няма да могат да преработват растителни мазнини, заедно с продукти от мляко и млечни продукти в един и същ обект.
 
 
Добрите резултати дойдоха след около 15 дни. Истинското мляко, добито от животновъдите, възстановява позициите си в производството на млечни продукти в страната, показват последните данни на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).
 
Изследователите отчитат сериозно намаление на продуктите с вложени растителни мазнини. Производството на такива храни в периода между януари и април тази година е намаляло до 3 600 тона или с 28% на годишна база, отбелязва юнският бюлетин на центъра.
 
Добрите практики са в месодайното говедовъдство
„Специално добрите практики са в месодайното говедовъдство. Действително имаме доста хора, които отглеждат месодайни говеда. В момента имаме около 100 000 животни. За сравнение, преди 15 години месодайните говеда бяха 5 000-6 000. Това е хубаво, защото за планинските и полупланинските райони не се изискват чак такива инвестиции.
 
Хората и без това трудно се добират до тях и това е една добра алтернатива. Маркетингът на продажбата също е един не толкова труден процес. За нашите животновъди, които не могат да покрият изискванията на млечния сектор, месодайното говедовъдство е един добър изход. Специално в говедовъдството това е най-позитивния момент за последните 10-15 години“, смята зам.-министърът с ресор „Животновъдство“.
 
 
Дори и при положителна тенденция в ръста на броя животни, според Димитров, липсата на външни пазари е осезаема.
„Месодайните говеда, които имаме много трудно могат да се конкурират на европейския пазар. Страни като Франция, Германия, Англия и т.н са създали специални месодайни породи и де факто ние отглеждаме техните породи. По този начин много трудно можем да се конкурираме там и на този пазар, да не кажа, че е почти невъзможно. Затова трябва да работим за нови пазари“, каза още Димитров.
 
Изводът следва да е само един – и при овцевъдството, и при говедовъдството, както и при всеки един сектор – липсата на пазари от една страна и свръх предлагането на продукция, от друга, e най-убийствената комбинация за производителите. Решението също е само едно – разширяване на вътрешните и външни пазари, за да се редуцира спадът в цените на суровините и кризисните моменти за животновъди, производители и преработватели.
 
За нуждата от нови пазари
„Последните няколко години в министерството се създадоха структури, които се грижат за новите пазари. Преговорите с Турция през последните месеци са един от добрите елементи. Както стана ясно ветеринарните забрани отпаднаха, въпросът опира до цената. Смятам, че всичко е въпрос на време“, коментира зам.-министър Димитров пред Фермер.БГ.
 
Ако преди два месеца настроението за пазара с Турция беше положително, нещата в момента не изглеждат точно така, обаче.
„Този традиционен пазар, за който си говорим дълги години наред – Близкия Изток и Турция, вече не е този, който беше. Това е един много по-евтин пазар от европейския. В България дойдоха търговци на държавната турска фирма и браншовите организации не се договориха с турските търговци, защото нашите ценови очаквания за стоката, която предлагаме, са по-високи от това, което нашите съседи предлагат. Тоест, имахме сериозно разминаване в цените на покупко-продажба“, обясни Димитров по време на форум на тема „Визия за овцевъдството и козевъдството в България 2018-2027“ преди дни.
 
Междувременно пламна заболяване, което до момента не беше познато у нас – чума по дребните преживни животни. Заболяването е разпространено в съседна Турция, но все още не е ясно как точно заразата е проникнала у нас. Ясно е обаче, че чумата засегна десетки животновъди и стотици овце и кози бяха умъртвени.
 
„При телешкото нещата са сходни. След като отпаднат забраните, в Турция цената е в пъти по-висока. Така че най-ниската цена на изкупуване там, е по-висока от най-високата в България. Освен това имаме и други пазари – Саудитска Арабия, например. Ние преговаряме с всички държави, но трябва да се имат предвид и някои конфликти в региона. Другият пазар са ни Западните Балкани. Там имаме традиционен износ на живи животни – месодайни говеда. Със Северна Гърция търговията също е добра.
 
Полека това развитие на месодайното говедовъдство си намира пазар. Все още не е достигнало цената, която заслужава, но трябва да признаем и че все още качеството на животните не е толкова голямо. От 100 000 животни, 10-15% са качествените. На другите им трябват години, за да добият нужните селекционни качества“, каза Димитров.
 
Ако с износа на овце не ни потръгна, заради цената, то износът на говеда наистина изглежда освен работещ, но и привлекателен. Турция е страна, която предлага високи цени за говеждото месо, предвид на това, че е едно от най-консумираното в южната ни съседка. Анализ на турската държава за потреблението на говеждо месо сочи, че през изминалата 2017 г. в Турция са внесени живи 500 000 крави и 475 000  овце и кози. Заедно с това има данни за внос на 75 000 тона прясно или охладено говеждо и 20 000 тона замразено. Договори за внос на живи животни са сключени със Сърбия, Румъния, Унгария, Полша, Белгия, Франция, Испания и Босна и Херцеговина. През 2018 г. тенденциите са за двоен ръст на вноса.
 
Очи в очи с проблемите в животновъдството
„Най-важното в животновъдството и нещото, което сериозно пренебрегваме през последните години, е търговията с животни за разплод. Практически в България не е развита и официализирана тази процедура. А човекът, който отглежда качествени животни не ги гледа за самоцел и за хоби, а първо, за да произведе повече продукция и второ, за да може за младите животни, с по-високи генетични качества, да вземе между 30 и 50% повече от цената за стоково производство. Този тип дейност в България все още не е  развита. 
 
Идеята е да се направят регулярни аукциони, подобни на този, в рамките на Националното изложение в Сливен, като всичко е регламентирано и така когато има пазар за стоковите животни, ще има и за другите. Трябва да се види и качеството на фуражите, кой ги предлага, цялостното хранене на животните. Нещата са комплексни, но започваме да редим пъзела и съм оптимист, че в рамките на 7-8 години нещата ще си дойдат по местата“, коментира Димитров.
 
Той обърна внимание и на липсата на кадри в сектора. 
„Друг проблем, един от най-големите за мен, е ниското ниво на квалифицирани кадри. Ако средните и големи ферми има подготвени специалисти – ветеринарни лекари, технолози, зооинженери, в по-малките такива липсват. Това обаче е нещо, без което не можеш да правиш животновъдство. Ерата на Белчо и Сивушка мина, трябват познания. 
 
Механизацията също навлиза полека. Вече големите комплекси в овцевъдството залагат на машинно доене. Селекционират се животни, подходящи за този вид доене. Лошото е все още този дисбаланс във фермите. С годините се получиха много големи ферми и много малки. Това е и в овцевъдството и в говедовъдството. Въпреки че, ако в говедовъдството този процес почти вече се регулира, в овцевъдството все още нещата с малките ферми съществуват. Тук имам предвид ферми с до 50 овце-майки. За повечето хора това е поминък на тези хора. Не можем да кажем, че тези хора ги няма, напротив, който каже, че животновъдството е само пазарни отношения – греши. Има голям социален елемент. Фактът, че работиш освен с икономически, но с биологични закони, не винаги пазарните отношения са точно измерим критерий. Има нещо над тях“, смята зам.-министър Димитров.
 
Животновъдството не е проста задача
„Животновъдството не е проста задача. Винаги съм казвал, че съвременното животновъдство без наука не става. Конкуренцията между животновъдството и зърнопроизводството, особено в равнините райони, е жестока. Един фермер, ако не е конкурентоспособен, няма шанс да се пребори. Смятам, че трябва да се работи върху преработката – добавената стойност да остава в страната.
 
Зърненият сектор последните години произведе общо около 9-9,5 млн. тона зърнени култури. От тях 6,5 млн. тона са за износ. Представете си, ако това зърно остане у нас колко фуражни завода може да захрани. Ако се преработи под някаква форма, тази придадена стойност, ще остане в България. Това също е едно от направленията, по които трябва да се работи. Ние го знаем и МЗХГ работи. Със Саудитска Арабия договаряме инвестиция за фуражен завод. Надяваме се до есента да приключим с договарянията и през 2019 г. да стартира работа. Този завод ще гарантира 500 000 тона годишно зърно, което ще остава в страната“, заключи зам.-министърът. 
 




 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Чифлик Ливади: Пасищно животновъдство без химия
 
Агроиновации: Опазване на биоразнообразито за по-продуктивни пасища
22.09.2018 | 1068 прочитания
Агроиновации: Опазване на биоразнообразито за по-продуктивни пасища
1000 португалски фермери са засявали на площ от 50 000 хектара различни смесени, бобови и други култури с цел поддържане на по-голямо биологично разнообразие в пасища

Трябва ли да се плащат данъци върху субсидиите?

news