От 2007 г. насам общо продукцията (в млн. евро, PPS) на подсектор „Животновъдство“ в България е намаляла с 20,2%. За сравнение през същия период средно в ЕС28 животновъдната продукция е нараснала с 16,4%. Това сочи анализ на Българската стопанска камара (БСК), в който без коментар са предоставени данни на Евростат, Световна банка и ITC, отразяващи развитието на страната през последните 10 години.

26 ферми, които печелят добре от туристи

В него са разгледани промените в селското стопанство в България от ставането й на пълноправен член на ЕС през 2007 г. и са съпоставени показателите на 5 други страни - Румъния, Словакия, Унгария, Македония и Сърбия.

От данните става ясно, че по отношение на секторните политики България заема предпоследното, пето място, сред изследваните държави, сочи анализът на БСК. В по-неблагоприятна позиция от страната ни е само Сърбия.



Най-добре се представя Унгария, следвана от Словакия. Румъния остава на трета позиция, а Македония – на четвърта.

През разглеждания период делът на селското стопанство в брутна добавена стойност (БДС) на България е 4,8% при средно за ЕС 1,5%. За 10 години наполовина (- 48%) намалява броят на стопанствата, като това е основно за сметка на малките и средни ферми, а големите (над 10 хектара) стопанства се увеличават с 46% (от 4220 на 6160 бр.). Процеси на окрупняване на стопанствата протичат и в останалите държави, включени в проучването.

 

За 10 години влязохме в европейските програми и започнахме да използваме европейските и националните средства. Друг е въпросът, че те бяха наполовина по-малко от тези на старите европейци, а на пазара трябваше да се мерим с тях. Това не беше най-доброто решение, сега малко се пооправиха нещата. Може да се каже, че малко се увеличиха средствата и поне през последните няколко години датите, на които обявят, че ще дават тези пари, се спазват почти 100 процента. Така хората могат да си правят сметка.

Михаил Михайлов, изпълнителен директор на НСГБ

 

Към цялото интервю с Михаил Михайлов


Фермите, чиито домакинства консумират над 50% от крайната продукция, в България намаляват със 75%, в Словакия – с 81%, а в Унгария – с 39%. В Румъния този брой остава относително непроменен.

В сектор Животновъдство от БСК отчитат няколко промени през изминалото десетилетие.



Популацията на едър рогат добитък в страната е намалява с 6%. При овцете се забелязва намаляване с 11%, а при козите – с 52% спрямо 2007 г.

 

За 10 години членство на България в Европейския съюз (ЕС) голяма част от бранша получи напразни надежди. Друга част от овцевъдите вече не са в бранша. А за трети това е един допълнителен материален стимул, защото всичко това, което е от ЕС на нас ни носи единствено облаги по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Овцевъдите трябва да се поучим от грешките на другите държави-членки, но да видим и техните плюсове, да направим анализ и да тръгнем по техния път, ако все пак искаме да има овцевъдство в България. Няма друг сектор в животновъдството, който да има по-големи перспективи от овцевъдството и козевъдството.

Симеон Караколев, съпредседател на НОА

 

Към цялото интервю със Симеон Караколев

 

Броят на свинете намалява във всички анализирани държави, както следва: Словакия - 38%, България - 31%, Румъния - 28%, Унгария - 25%, Сърбия - 21%.



Най-голям ръст на птицепроизводството (2016/2007 г.) отчита Унгария (58%), следвана от Румъния (51%) и България (17%).